![Виелица на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/4/vielica-na-senkite-bg-download.jpg)
Виелица на сенките [bg]
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #3
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Виелица на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
— Със сигурност ще успеем, Халас! Кълна се в дома си, че ще успеем! Змиорка, Мумр! Оседлайте конете! Халас, плати на ханджията!
Дивите се втурнаха да изпълняват заповедите.
— Хей, Гарет, можеш ли да ми дадеш Рога на дъгата за минутка?
— Защо ти е притрябвал, Кли-кли? — попитах аз, но извадих Рога от чантата си и й го подадох.
Тя взе Рога в ръце, повъртя го, подуши, измърмори над него някаква глупост, извади някакъв прах от джоба си и го посипа отгоре.
— Еграсса? Виждаш ли?
— Аз съм слаб в шаманството, Кли-кли. Не, не виждам нищо.
— Аз също не виждам нищо — въздъхна тя. — Дръж, Гарет. Сега разбрах съня ти.
— И?
— Нали каза, че си чул звук, все едно се е скъсала струна. Всъщност тогава Рогът е загубил Силата.
— Искаш да кажеш, че…
— Точно така. Сега това е просто рог. Залъгалка. Във всеки случай, поне докато Орденът не се заеме с него. Рогът е загубил Силата и равновесието е нарушено. Сега Неназовимия може да използва магията си на наша територия.
— Значи трябва да побързаме! Пригответе се, тръгваме! — сухо подхвърли елфът.
— Валдер! — повиках го аз. — Валдер! Вярно ли е това?
— Да — минута по-късно реши да ми отговори мъртвият маг. — Рогът на дъгата е загубил своята сила.
— Но това означава, че Падналите са излезли от Костните дворци!
— Не е толкова просто, приятелю. Да, Рогът е загубил силата си и Падналите могат да се качат до най-горните нива на Храд Спайн, но не и да излязат. Рогът е Ключ. Докато Ключът не се обърне и не унищожи връзките на равновесието, Падналите няма да залеят Сиала. А да обърне Ключа може само Господарят. Или друг Господар, или… Играчът.
— Знаеш ли името на Играча?
Мълчание.
— Гарет, за какво се замисли?
— За нищо, Кли-кли. Хайде, конете сигурно вече са готови.
Всички следващи дни запомних с бясното препускане и студът, който постоянно се опитваше да се промъкне под дрехите ми. По време на пътуването на три пъти сменяхме изтощените си коне. Наложи се да си купуваме нови. Заради разразилата се катастрофа цените на всички стоки, включително и на конете, бяха скочили до небето, но Еграсса не се колебаеше да плаща в злато.
Новините бяха една от друга по-лоши. За съжаление, моят сън се оказа истина — бяхме загубили битката на Полето на феите. Въпреки това не можеше да се каже, че армията е разбита — повечето войници, оцелели след атаката на Неназовимия, бяха успели безпрепятствено да отстъпят към Авендум. Кралят, да пребъде в светлината, беше загинал. Заедно с него беше загинал почти целият военен щаб и поне двама архимага. Сега страната имаше нов крал — по-младият син на Сталкон Девети Стаклон Пролетния жасмин. Орденът правеше всичко възможно и невъзможно да спре Неназовимия, но очевидно на нашите магове не им се получаваше.
Част от населението спешно беше напуснало столицата и околностите. Бягаха всички, които можеха и не възнамеряваха да защитават стените на столицата. Лично аз не можех да ги виня, за мен наистина е пълна лудост да воюваш със стомана срещу магия. Ако не беше Рогът на дъгата, предполагам, че и аз също щях да съм на половината път до Исилия или Низините. Какво ме възпираше от това разумно бягство — не знаех.
— Пак ще ни горят! Слушай, Еграсса! Всичко разбирам, но това! Това е все едно мравка да пресече поляна, по която препуска цялата кралска кавалерия! Дори няма да забележат, че са ни стъпкали!
— Млъкни, Халас! Ние мислим! — изключително грубо го сряза Змиорката.
До Авендум стигнахме в едно късно утро, точно преди началото на битката. Войската на Неназовимия се канеше да щурмува стените. Засега имаше дуел между магове и шамани. От време на време въздухът се раздираше от свистене на камъни, трясък на мълнии, рев на пламъци и крясъци на незнайни магически създания. Към това се прибавяше и далечната канонада на оръдията, поставени на градските стени. В тази игра на мускули Неназовимият засега не участваше. Или още не беше допълзял до Авендум, или беше решил да види на какво е способна армията му.
Ние съвсем разумно се бяхме скрили в малка горичка, разположена между Авендум и пътя на юг. Гледката оттук беше отлична. Но и на глупака беше ясно, че просто така няма как да се доберем до толкова близките и в същото време толкова далечни градски стени. Около нас гъмжеше от хора на Неназовимия и веднага щяха да ни забележат.