![Виелица на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/4/vielica-na-senkite-bg-download.jpg)
Виелица на сенките [bg]
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #3
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Виелица на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
— Нашите ни обстрелват! Бързо към полето! — извика Змиорката към елфа.
Карето вдясно от нас се вряза в разредените редици на варвари и северни племена. Отново трябваше да спираме конете и да се втурваме в противоположната посока. В крайна сметка се добрахме до гората, но това не ни донесе облекчение. Веднага бяхме заобиколени от конници. Отначало се уплаших, че това са хора на Неназовимия, но после видях, че момчетата са облечени в сиво-синята униформа на кралски гвардейци.
— Кои сте вие?! — изрева един от ездачите.
Други воини благоразумно държаха ръцете си на копията.
— Свои! — изпухтя Халас и се смъкна от кобилата на Мумр.
Естествено, не ни повярваха. За щастие, не бързаха и да ни убиват, присъствието на елфа и гнома, незнайно как оказали се сред тези дезертьори, скитници или дори шпиони на Неназовимия, ги въздържаше от прибързани заключения. Еграсса без никаква суета отново представи доста измачкания от пътуването документ с кралски печат. Това вече предизвика някаква реакция.
— Какво правите тук?! — попита гвардеецът.
— Трябва да влезем в града, милорд. Можете ли да ни помогнете?
— Съмнявам се. Отварят се само портите на северната стена. Всички останали са затрупани. А и преминаването през цялото бойно поле до другата страна на града е прекалено сложно.
— Вижте! — ахна някой.
Имаше какво да се види. Над кипящата битка и сражаващите се хора две огромни пурпурни сфери бавно летяха към града. Тези сфери бяха значително по-големи от онези, които Лафреса беше метнала по ферибота, когато пресичахме Иселина. Първата сфера докосна стената и гръмна така, че едва се задържах на крака. Огън, дим, камъни и хора полетяха към небето, а в стената се появи отвор с големина около сто и петдесет ярда. Около втората сфера се появи облак синя светлина и с всички сили се блъсна в творението на Неназовимия. Пурпурната сфера полетя в обратна посока и експлодира при сблъсъка с група великани.
— Могат маговете, когато поискат! — засмя се гномът, потривайки доволно ръце.
— Тръбач! Време е! Свири атака! — извика командирът на гвардейците — Не знам кои сте, господа, но ви пожелавам късмет!
— Един въпрос, милорд! На брега има ли лодки?!
— Не знам, елфе!
И стоте конници излязоха от гората и под звуците на рога препуснаха в атака.
Гората, дори не гората, а просто голямата горичка, изведнъж стана тиха. Повече не срещнахме никакви „изненади“. Но още щом излязохме от нея и почти бяхме стигнали до морето (вече подушвах солената миризма), най-неочаквано се натресохме на два великана. Мракът само знае какво правеха толкова далеч от битката тези синьокожи побойници, но когато ни видяха, веднага вдигнаха тоягите си и с бодър тръс се насочиха към нас.
— Назад! — извика Змиорката. — Не можем да се справим с тях! В гората! В гората!
Кълна се в Сагот, но носещите се към нас момчета бяха високи поне осем ярда. Синята космата кожа определено не придаваше никакво очарование на тези чудеса на природата. А като хвърлиш поглед и на тоягите, които стискаха в лапи, цялото ти желание да се запознаеш и да се повеселиш с тези създания напълно изчезваше. Така че отрядът без колебание обърна конете и препусна обратно към гората. Вече под дърветата аз се обърнах и видях, че Кли-кли изобщо няма намерение да бяга. Кобилата на гоблинката панически препускаше нанякъде, а Кли-кли стоеше на колене и рисуваше нещо в снега, едва ли не под краката на великаните. О, да ме отнесе демон! Намерила време да рисува!
Изругах и отчаяно дръпнах юзди. Трябваше да спася тази зелена глупачка! Насочих коня си към гоблинката, игнорирайки предупредителните викове, които се разнесоха зад гърба ми. Осъзнах, че няма да успея. Великаните вече бяха до Кли-кли и единият замахваше с огромната си тояга. Закрещях й да се маха. Кли-кли приключи с рисунката и насочи пръсти към великаните. Във въздуха се появи нещо като димен чук. Той с огромна сила се стовари в гърдите на великаните. Синьокожите момчета отлетяха на поне сто ярда, сякаш изобщо не тежаха. Изглежда нещото, сътворено от гоблинката, беше нокаутирало чудовищата.