Друговремец [bg]

От Иън долетя сподавен звук и тя прехапа устни, но смело продължи напред.

- Не му харесваше да му се смея, затова му се смях още. Тогава се хвърли към мен и ми разкъса роклята. Ударих го в лицето и той ми отвърна, достатъчно силно, за да ми се -привидят звезди. После изсумтя, сякаш му беше харесало, и се покачи на леглото. Имах достатъчно свяст, за да му се изсмея отново. Застанах на колене и... и го подканих. Казах му, че виждам как не е никакъв мъж и не може с жена.

Сведе глава още по-надолу, така че тъмните й къдрици се люшнаха покрай пламналите й бузи. Почти шепнеше.

- Аз... си отворих роклята и... и го предизвиках с гърдите си. Казах му, че зная, че се бои от мен, защото не става за жени, а само за животни и момченца...

- Джени - отрони Джейми и поклати глава безпомощно.

Тя вдигна глава, за да го погледне.

- Е, тогава ми се стори добра идея. Само за това се сетих, а и виждах, че не е на себе си, но беше ясно, че... не може. Втренчих се в бричовете му и му се присмях. След това ме стисна за гушата и започна да ме души, ударих си главата в таблата на леглото и.. и когато се събудих, го нямаше, теб също.

В прекрасните й сини очи лъщяха сълзи, докато стискаше ръцете на Джейми.

- Джейми, ще ми простиш ли? Знам, че ако не го бях разгневила, нямаше да се отнесе така с теб, а после татко...

- О, Джени, скъпа, недей. - Той коленичи пред нея и положи лицето й на рамото си. Иън приличаше на изсечен от камък.

Джейми я полюля в обятията си, докато тя ридаеше.

- Тихо, гълъбице. Хубаво си направила, Джени. Не си била виновна, нито дори аз. - Погали я по гърба. - Слушай. Наредили са му да дойде и да върши поразии. Нямало е значение какво ще сторим ти или аз. Искал е да причини вреда и да настрои хората навред срещу англичаните, за свои собствени цели. И тези на мъжа, който го е наел.

Джени спря да плаче, изправи гръб и се загледа удивена в брат си.

- Да настрои хората срещу англичаните? Но защо?

Джейми направи жест на нетърпение.

- За да разбере кои ще подкрепят принц Чарлс, ако се стигне до още едно въстание. Не знам на чия страна е господарят на Рандал - дали иска информацията, за да наблюдава тези, които подкрепят принца, и да изземе собствеността им, или той самият смята да подкрепи принца и иска планинците готови за война, когато дойде времето. Не знам и сега не е важно.

Приглади косата й и отмести няколко кичура от челото й.

- Важно е само, че си добре, а аз съм у дома. Скоро ще се върна завинаги, обещавам.

Тя вдигна дланта му към устните си и я целуна грейнала. Затършува в джоба си за кърпичка и издуха носа си. След това обаче погледна към все още вцепенения Иън, очите му бяха изпълнени с болка и гняв.

Докосна го леко по рамото.

- Мислиш, че е трябвало да ти кажа.

Той не помръдна, но и не свали поглед от нея.

- Да - рече тихо.

Тя остави кърпичката в скута си и го хвана за ръцете.

- Иън, за Бога, не ти казах, защото не исках да изгубя и теб. Брат ми го нямаше, баща ми също. Не исках да изгубя и най-скъпия си човек. Защото си по-скъп и от дом, и от род. - Тя се усмихна на Джейми. - А това значи много.