V. [bg]

— А какво става с витлото?

— ’Що не си пиеш бирата, Демби?

Угризенията, които Джони Контанго изпитваше по повод на разбитото витло, нямаха връзка с международната политика и световното разпределение на силите. Просто, както предполагаше Клайд, някакво усещане за лична вина, и то огорчаваше Джони Контанго много повече, отколкото той показваше. Джони бе дежурен по палуба в онази нощ, когато, прекосявайки Месинския пролив, старият „Ешафод“ бе ударил нещо — отломки от потънал съд или варел от нафта — не бе много ясно какво точно. Радарното звено бе твърде заето да проследява движението на цяла флотилия риболовни съдове, оказала се в същия район, и не бе засякло въпросния предмет, ако той изобщо бе стърчал над повърхността. Вятърът, течението и случайността бяха отнесли „Ешафод“ близо до Малта, където витлото можеше да бъде ремонтирано. Един Бог знаеше какво бе заложило Средиземно море на пътя на Джони Контанго. В рапорта бе записано „присъствие на враждебна морска фауна“ и впоследствие имаше много задявки и шеги по повод тайнствената витлоядна риба, но угризенията на съвестта продължаваха да измъчват Джони. Командването на флота бе готово да хвърли вината върху каквото и да е живо същество — за предпочитане човек и то с индивидуален служебен номер — само за да не я отдаде на чистата случайност. Риба? Русалка? Сцила, Харибда, какво по-точно? Известен ли е някому истинският брой на чудовищата от женски пол, обитаващи Средиземно море?

Отзад някой повърна отвратително шумно.

— Това сигурно е Пингес — определи Джони, без да се оглежда.

— Естествено. Одрайфа си цялата униформа.

Моментално изникна собственикът на заведението и, надвесен застрашително над помощник-стюарда Пингес, започна с гръмки крясъци да призовава полицията, напразно. Пингес седеше на пода, разтърсван от хълцане и сухи спазми.

— Горкият Пингес — състрадателно рече Джони. — Много бързо се отцепи.

В центъра на залата Папи караше може би петнайсетия танц и очевидно изобщо не мислеше да спира.

— Трябва да му вземем такси — предложи Демби Клайд.

— Къде е „Младенецът“?

Тоест машинистът Фаланж, верен приятел на Пингес, който вече се бе изпружил между краката на масата и дърдореше нещо на филипински. Приближи се барман с чаша, в която шумеше неизвестна тъмна течност. Към групата около Пингес се присъедини „Младенецът“ Фаланж, както винаги със забрадка на главата. Няколко английски моряци с интерес наблюдаваха случващото се.

— Ето, изпий това — предложи барманът.

Пингес изправи глава и с широко отворена уста залитна към ръката с чашата. Усетил опасността, барманът дръпна ръка и блестящите зъби на Пингес изтракаха зловещо във въздуха. Джони Контанго коленичи до помощник-стюарда.

— По-кротко, мой човек — внимателно и тихо каза той, надигайки главата на Пингес, който мигновено захапа ръката му. — Пусни я — също така спокойно и тихо го призова Джони. — Ризата ми е от „Хатауей“ и не искам някакъв си ненормалник да я одрайфа.