Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Блясъкът, появил се в очите й, изчезна. Тя отвори уста, но спря и погледна Ашмодеан, който беше вдигнал унило ръка. Ранд почти прочете купищата въпроси за Сеанчан, скрити зад погледа й. Нямаше да спре да рови, докато не измъкне от него и най-малката подробност. Което нямаше да е никак лошо. Но това щеше да почака. Сега той трябваше да измъкне няколко отговора от Ашмодеан. Тя беше права. Трябваше да бъде твърд.
— Това, което направи, беше умно — каза тя. — Че прикри дупката, която направих. Ако тук беше влязъл дори един гай-шайн, хиляда сестри на копието щяха да нахлуят през нея, за да те потърсят.
Ашмодеан се окашля.
— Една гай-шайн наистина влезе. Някоя си Сюлин й заръчала да ви донесе храна, милорд Дракон, и за да й попреча да влезе с подноса и да разбере, че ви няма, си позволих волността да й кажа, че двамата с тази млада жена не желаете да ви безпокоят. — Лекото присвиване на очите му задържа вниманието на Ранд.
— Какво?!
— Ами тя го прие някак странно. Разсмя се високо и изхвърча тичешком. След няколко минути под прозореца се струпаха поне двадесет Фар Дарейз Май, викаха и дрънчаха с копията по щитовете си близо час, ако не и повече. Да ви призная, милорд Дракон, някои от нещата, които подвикваха, смаяха дори мен.
Ранд усети, че бузите му пламнаха — беше станало на другия край на проклетия му свят, а ето че Девите вече знаеха! — но Авиенда само присви очи.
— Косата и очите й като моите ли бяха? — Не изчака кимането на Ашмодеан. — Трябва да е била първосестрата ми Ниелла. — Тя улови смаяния въпрос на лицето на Ранд и му отговори, преди той да го зададе. — Ниелла е предачка, не е Дева, и беше взета преди половин година от Девите на Чарийн, по време на набег срещу твърдината Солара. Мъчеше се да ме убеди да не хващам копието и винаги е искала да ме види омъжена. Ще я върна на Чарийн с отоци по задника заради всяка, на която е казала!
— Искам да поговоря с Натаил — каза Ранд. — До изгрева сигурно не остава много време.
— Около два часа — вметна Ашмодеан.
— Така че за сън много не остава. Ако искаш да се опиташ да поспиш, защо не си постелеш някъде другаде? Бездруго ще ти трябват нови одеяла.
Тя кимна отсечено, обърна се, излезе и тръшна вратата. Със сигурност не беше ядосана за това, че я е изхвърлил от спалнята си — откъде накъде; нали сама му беше казала, че между двамата няма да има нищо повече — но той се зарадва, че не е на мястото на Ниелла.
Той подхвърли срязаното копие в ръка и се обърна към Ашмодеан.
— Странен скиптър, милорд Дракон.
— Ще свърши работа. — Да му напомня, че Сеанчан съществува, макар и някъде далеч. За първи път съжали, че гласът му не е по-студен и твърд. — Та преди да съм решил дали да ти клъцна гръкляна като на агне, защо никога не си ми споменавал за този фокус с превръщането на нещата в невидими? Ако не можех да виждам потоците, така и нямаше да разбера, че порталът си е на мястото.
Ашмодеан преглътна, сякаш не беше сигурен дали Ранд не го мисли сериозно. Самият Ранд не беше сигурен.
— Милорд Дракон, никога не сте ме питали. Въпрос на пречупване на светлината. Вие винаги задавате толкова много въпроси, че не ми остава и един миг, за да ви поговоря за нещо друго. Вече трябва да сте се уверили, че съм заложил всичко, което имам, изцяло на вас. — Той облиза устни, коленичи И заломоти: — Усетих сплита ви… всеки на мое място щеше да го усети от миля разстояние… такова нещо досега не бях виждал… не знаех, че някой друг освен Демандред може да блокира един затварящ се портал, и Семирага… и Луз Терин… усетих го и дойдох, и ми беше страшно трудно, докато се промъкна през всичките тези Деви… използвах същия фокус… трябва вече да сте се уверили, че съм ваш човек. Милорд Дракон, аз съм ваш.
Повтарянето на тези кайриенски уверения го подразни и той посочи Ашмодеан с прерязаното копие и грубо каза:
— Стани. Ти не си куче. — Но след като Ашмодеан бавно се изправи, опря острието в гръкляна му. Трябваше да е твърд. — Отсега нататък всеки път, когато говорим, ще ми казваш по две неща, за които не съм те питал. Всеки път, запомни. Ако си мислиш да скриеш нещо от мен, ще те накарам да ти се доще да си в ръцете на Семирага.
— Както кажете, милорд Дракон — заекна Ашмодеан. Изглеждаше готов да коленичи и да зацелува ръцете на Ранд.
За да избегне тази възможност, Ранд пристъпи към леглото, седна и започна да оглежда копието. Добро хрумване — да го запази като напомняне, ако не за скиптър. Въпреки всичките си други грижи, нямаше да е зле да не забравя и за Сеанчан. А и онези дамане… Ако Авиенда не беше с него, за да ги прегради от Извора…