Хроника на птицата с пружина

След като известно време четох вестници, успях да разбера нещо, свързано с Нобору Ватая: че той заздравява още повече позициите си в обществото. Като един от новоизгрелите депутати от Камарата на представителите осъществяваше амбициозна програма за политическа дейност, а като автор на колонка в списание и редовен телевизионен коментатор постоянно се изказваше за едно или друго. Виждах името му навсякъде. По причина, която не схващах, хората се вслушваха в мнението му, и то все по-ентусиазирано. Нобору Ватая беше съвсем нов на политическата сцена, а вече бе приветстван като един от младите политици, от които може да се очакват велики дела. В проучване на общественото мнение, проведено от дамско списание, той бе посочен за политика, ползващ се с най-голямо одобрение в страната. Нобору Ватая беше смятан за интелектуалец, включил се в обществения живот, за нов тип интелигентен политик, какъвто досега не е имало.

След като прочетох колкото издържах за последните събития и водещото място на Нобору Ватая в тях, насочих вниманието си към растящата колекция от книги за Манджоу-го. Канела ми носеше всичко, което успееше да намери по темата. Но и тук не успях да избягам от сянката на Нобору Ватая. Онзи ден тя изскочи от страниците на книга, посветена на логистиката. Беше издадена през 1978 година и библиотечният екземпляр беше взиман от читател само веднъж още докато книгата е била нова, и бе върнат почти веднага. Вероятно само познатите на лейтенант Мамия се вълнуваха от логистичните проблеми в Манджоу-го.

Според автора още през 1920 година имперската армия в Япония проучвала възможността да набави огромни количества екипировка за оцеляване в зимни условия, тъй като се очаквала широкомащабна война със Съветския съюз. Това се смятало за неотложен въпрос, защото на японците им липсвал опит от истински сражения в такива наистина мразовити места като Сибир. Ако поради граничен конфликт се стигнело до война срещу СССР, което в онези дни било, разбира се, възможно, армията просто не била подготвена да издържи в зимна кампания. Ето защо към генералния щаб била създадена работна група, която да обмисли подготовката за хипотетична война със Съветския съюз, и логистичният отдел бил натоварен да проучи доставките на специални зимни униформи. За да разберат какво точно представлява истинският студ, хората от отдела заминали за далечния северен остров Сахалин, за който Япония открай време водела спорове с царска Русия, а после и със СССР, и използвали истинска бойна част, за да изпробват подплатените ботуши, шинели и бельо. Проучили най-старателно униформите в съветската армия и дори униформите в армията на Наполеон по време на Руската кампания и стигнали до извода, че със сегашната екипировка японската армия няма да изкара една зима в Сибир. Изчислили, че две трети от фронтоваците на бойната линия ще излязат от строя заради премръзване. Сегашните им униформи били използваеми донякъде за по-меките зими в Северен Китай, освен това били недостатъчни. Работната група изчислила колко точно овце са необходими, за да се изработи подходящо зимно облекло за десет дивизии (по онова време членовете на работната група се шегували, че от броене на овце нямат време да спят), и включили в доклада си данните заедно с приблизителния брой на машините, необходими за преработката на вълната.