Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона

Пролог

Генералът почука.

— Влез — каза самозваният крал на Горчивото море и вдигна глава от набързо драснатата бележка, току-що връчена му от неговия капитан на разузнаването Кахил.

Генерал Нордан влезе и изтърси снега от плаща си.

— Студена страна ни намерихте за кралство, ваше величество — рече той с усмивка и поздрави Кахил с бегло кимване.

Фадавах, бивш главнокомандващ армията на Изумрудената кралица, а сега владетел на град Илит и обкръжаващите го околности, отвърна:

— Студена, но поне е с храна и дърва за огрев. — Махна небрежно на юг. — Още се мъкнат пръснати части чак от Даркмоор и рисуват с мрачни краски условията в Западните владения.

Нордан погледна изразително към един стол и Фадавах кимна. Макар да бяха стари бойни другари, двамата спазваха формалностите, особено сега, докато Фадавах подготвяше началото на пролетната си кампания. Генералът още носеше ритуалните белези на страните си, поставени му, когато се бе заклел във вярност към пантатийците. Беше обмислял дали да не потърси някоя вещица или жрец лечител, за да му ги махнат, понеже, когато най-накрая бе разбрал, че пантатийците са също така изиграни като него, беше убил оцелелия им върховен жрец. Колкото до самия Фадавах, той вече не се чувстваше обвързан с никого. Беше си сам за себе си, в богата земя и с армия. Но Кахил му бе напомнил, че белезите будят страх и карат бойците да тръпнат пред него. Кахил бе служил на Изумрудената кралица преди демонът да я унищожи, но се бе доказал като ценен и верен съветник след промените в командването на нашественическата армия.