![Виелица на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/4/vielica-na-senkite-bg-download.jpg)
Виелица на сенките [bg]
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #3
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Виелица на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
Седем от тях започнаха методично да избиват онези, които се прехвърляха през стената, а останалите откриха огън по прескачащите плиткия ров. Пристигна подкрепление от петдесет мечоносци и с общи усилия успяха да изтласкат врага зад стената. Незнайно как оцелелият в тази месомелачка маг хвърли за прощаване няколко огромни огнени топки в тълпата врагове.
— Откъде е този огън?! — закрещя Чушката. — Откъде е огънят?! Тук има барут!
— Рот! По отстъпващите! Чушка! Стреляй с оръдието! Ваше магичество, слезте от стената, иначе може да ви удари някоя заблудена стрела!
Първата и втората редици на лявото каре се раздалечиха за няколко секунди, пропускайки Бобровите шапки напред. Воините, въоръжени с двуръчни мечове, използваха образувалите се пътечки и се втурнаха напред, право към насочените копия на враговете. Зад „бобрите“ бавно се придвижваше карето. С широки кастрещи движения „бобрите“ отсякоха копията и се врязаха в редиците на противника, разбивайки строя им. Разбира се, не всички успяха да избегнат срещата с вражеските копия, но основната маса „бобри“ се справиха със задачата и унищожиха опасността, която заплашваше тяхното каре. Проникнали дълбоко в редиците на атакуващите, те започнаха да размахват мечовете си като коси, нанасяйки ужасни щети на уплашената и ошашавена пехота, а отзад вече напираше карето. То с трясък се заби в пехотата, удари с копията и като мамут в стъкларски магазин се плъзна напред. Бавно и неотвратимо карето следваше оформилите клин „бобри“.
Дясното каре също се сблъска с пехотата на „раците“, но Джиг вече не можеше да види как се развиват нещата там. По редиците дойде заповед:
— Алебардистите, в шеста редица!
Карето се подготвяше да нанесе таранен удар, а по време на такъв удар алебардите не са необходими и войниците ги прехвърлят назад, заменяйки тяхната редица с копиеносци.
— От първа до шеста ре-едици! Копия, напред!
— Под ритъма на барабаните! Бего-ом марш!
В центъра на отряда задумка барабан и карето, насочило копия напред, се олюля.
Бум… бум… бум… бум… бум… бум-бум… бум-бум-бум-бум! Барабаните засилваха темпото и карето, засилвайки се все повече и повече, се носеше напред, там, където на мястото на изгорената от мага и избитата от арбалетчиците пехота пристъпваше двухилядният отряд от втората линия нападатели. Джиг съвестно подпираше в гърба копиеносеца пред себе си и викаше „а-а-а“, настръхнал в очакване на скорошния сблъсък.
Неспособни да издържат на обстрела на застаналите на хълма стрелци, оцелелите арбалетчици на противника, без да успеят да отправят нито един изстрел, се втурнаха назад и в по-голямата си част бяха стъпкани от собствената си пехота. Със самата пехота беше по-сложно — въпреки нагорнището, те продължаваха да крачат напред, опитвайки се възможно най-бързо да преодолеят участъка, обстрелван от стрелците. Мнозина се прикриваха от стрелите с щитове. Един от вражеските отряди дори успя да създаде напълно прилична „костенурка“, но излезе на ледения участък от хълма, където строят се разпадна и стрелците веднага свалиха нещастните воини.
— Събери щитовете! Копия! Арбалетчиците да стрелят по своя преценка! — заповяда Сталкон.
Принцът беше наясно, че въпреки нанесените от стрелците загуби, този път врагът щеше да стигне до тях. Задните редици стрелци вече бяха прекратили станалия неефективен обстрел и с извадени мечове се присъединиха към редиците на пехотата. Сега стреляха само хилядата на Нарк и малобройните арбалетчици, но и те скоро бяха принудени да прекратят огъня. Неравномерният залп на стрелците „раци“ беше спрян от мага, който накара повечето стрели да изгорят във въздуха. После от вражеската пехота напред пристъпиха няколкостотин воини, въоръжени с двуръчни мечове, с явното намерение да разбият прецизния строй на пехотата в центъра.
— „Бобри“, ваш ред е!
И „Бобровите шапки“ се включиха. За секунди щитовете се разместиха, пропускайки воините на легендарния отряд напред. Когато врагът има чук, ти също се нуждаеш от чук — безспорно правило на войната. По целия фронт се завързаха единични дуели и групови схватки между двуръчни остриета. „Раците“ бяха добри, но въпреки това бяха далеч от „Бобровите шапки“. Превъзходството беше на страната на Валиостр, но това не промени решението на кралския син и той заповяда на тръбача:
— Свири отбой!
Рогът няколко пъти свири сигнал за отбой и мечоносците отстъпиха зад щитовете, преди разярената от смъртта на другарите си вражеска пехота да успее да стигне до тях. Преди щитовете да се затворят и битката да започне отново, един от стрелците успя да стреля още веднъж.