![Републиката на крадците [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/8/2/republikata-na-kradcite-bg-download.jpg)
Републиката на крадците [bg]
- Автор: Линч Скотт
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Рива
- ISBN: 978-954-320-531-8
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Републиката на крадците [bg]». Краткое содержание книги:
„В „Република на крадците“ има колоритно действие, валят остроумия, пълно е с изобретателни кроежи, точно както любителите на тази поредица са свикнали да очакват“. Уайърд
„Фентъзи свят, уникален сред себеподобните си… Ако търсите забележителна нова поредица фентъзи, не бива да пропускате тези книги. Казано с една дума, тези книги са СТРАХОТНИ!“ Сан Франсиско Ривю
Именно за това нещо се бориха, а „бориха“ е доста точно описание. Колкото и страстни да бяха, колкото дълбока и искрена да бе насладата от връзката им, в любенето им имаше нещо колебливо и недовършено. Бяха като две парченца от недовършена творба, все още неполирани и неизрязани така, че да пасват идеално. Най-накрая се отдръпнаха, изтощени, но не и задоволени. За Локи беше очевидно, че Сабета се опитва да прикрие разочарованието, неудобството си или дори и двете.
Това ли беше? Непотърсената мисъл, дошла от някакво кътче на ума му, беше отговорна за безполезния песимизъм. Това ли беше всичко? Това ли беше актът, преобръщащ целия свят, докарващ до лудост мъже и жени, тормозещ съня му, превръщащ близнаците Санца в хрътки?
— Виж — промълви той, когато успя да си поеме въздух и се повдигна на лакти, — аз… съжалявам…
Сабета го дръпна назад, прегърна го силно и гърдите ѝ се опряха в гърба му. Прокара собственически ръце по гръдния му кош и целуна врата му, като моментално отне цялата сила на волята, която той беше успял да събере.
— За какво се извиняваш? — прошепна тя. — Мислиш, че това беше всичко? Мислиш, че никога няма да опитаме отново?
— Е, просто си помислих, че ти…
— Какво, ще те отпратя като мимолетна тръпка? — Целувката ѝ се превърна в игриво ухапване и Локи изскимтя. — Прева да ми е на помощ, очарована съм от идиот!
— Ние… Нараних ли те току-що?
— Не бих казала точно, че си ме наранил. — Тя засили успокоително прегръдката си за секунда. — Беше… странно. Но не беше лошо.
От друга стая се чу приглушено тупкане, последвано от нещо като страстен изблик, който бързо утихна.
— Това може да сме ние след кратка почивка — каза тя. — Повярвай ми, имам абсолютното намерение да се упражняваме, докато го направим както трябва.
Останаха да лежат за кратко, мълвейки си сладки приказки, докато минутите изтичаха във възхитителна унесеност. Ръцете на Сабета тъкмо бяха започнали да шарят отново, изпробвайки нововъзпламенената страст на Локи, когато вратата на тайната стая се открехна съвсем леко. Някой се придвижи на фона на приглушената светлина на коридора и сърцето на Локи заби силно.
— Обличайте се! — просъска Кало.
— Какво, по дяволите… — рече Сабета. — Не е смешно!
— Дори никак. Лошо е.
— Какво може да…
— Не задавайте въпроси. Ако ми вярвате и ви е мил животът, облечете си проклетите дрехи. Нужни сте ни и двамата, и то веднага.
Облекчението на Локи от това, че не вижда Булидаци пред малката стая, беше мигновено смазано от студената мъртвешка тежест в гласа на Кало. Сериозен Санца беше дяволски зла поличба. Локи откри дрехите си с пределна припряност, но все пак Сабета го беше изпреварила.
В коридора, където излязоха, нямаше никого, въпреки че шумът от празненството все още продължаваше да се носи необезпокояван откъм общата стая. Кало, очевидно изнервен, ги съпроводи по краткия път до личната стая на Дженора. Ужасът на Локи нарастваше, докато Кало почука леко, с код три-две-едно.
Отвори Галдо, който ги вкара вътре и затвори вратата зад тях. Сцената в стаята накара Локи да почувства, че коленете му се разтапят, и трябваше да се хване за Сабета, за да не падне.
Дженора беше свита в ъгъла до преобърнато легло, трепереща и оцъклена, с туника, разкъсана на гърба. Джийн бе коленичил до нея с ръце на раменете ѝ.
Генаро Булидаци лежеше сразен, с пребледняло лице до отсрещната стена, а внушителната му фигура изглеждаше странно отпусната. Ножицата на шивачката, с гладки дръжки, загрубели и замърсени от дълги часове работа, беше забита дълбоко в разширяващото се червено петно от дясната страна на гърдите на барона.
Докато Локи гледаше с ужас, Булидаци изстена леко, намести крака и изкашля още кръв върху туниката си. Колкото и блед и безпомощен да изглеждаше баронът, колкото и смъртоносна да беше раната му, засега той беше напълно жив.
Девета глава
Петгодишната игра: с основание за съмнение
1.
— Локи всъщност е мъжът, който ще ми сготви вечеря — каза Сабета.
— Със сигурност и двамата сте прозрели отвъд това — каза Търпение.
— Не е твоя работа — Сабета се отскубна от ръцете на Локи, опасно напрегната, а всяка следа от предпазливо уважение беше се изпарила. — Локи може да отговаря пред теб, но не и аз. Най-добре помисли как биха постъпили висшестоящите ми, ако използваш магията си, за да ми попречиш да те изрина от тази къща.