Републиката на крадците [bg]

— Не съм този, който твърдиш, че съм. — Паднал духом, Локи се свлече в ръцете на Сабета. — Роден съм в Камор.

— Тялото ти — да. Не разбираш ли? Ламор Акантус е успял в някакъв смисъл. Това е причината чумата да избухне толкова неочаквано и да е толкова заразна. Изтръгнал си духа си от старото тяло. Откраднал си ново. Втора младост, нови години, които да прекараш в усъвършенстване на уменията си. Но нещата не стават по този начин… Спомените ти са се разпаднали, личността ти е била изпепелена. Затворил си се в това тяло без дарбата, която ти е позволила да се прехвърлиш в него. Отне ни повече от двайсет години да наредим парченцата от пъзела, но със сигурност не можеш да отречеш, че те прилягат точно едно към друго.

— Мога — каза Локи. — Със сигурност мога да го отрека.

— Защо мислиш, че ти се доверих? — Търпение въздъхна с тихото раздразнение на учител, обучаващ особено бавен ученик. — Разказах ти каквото знам за магията, за маговете? Мислиш ли, че бях просто приказлива? Наистина ли си мислиш, че си толкова специален? В действителност се нуждая от теб като представител в петгодишната игра. Но също така използвах това, за да те доведа тук, така че да имаме повече време да те проучим. Да разполагам с време да стигна до този момент.

— Това е някаква твоя жестока, шибана игра — каза Локи.

— В известен смисъл ти все още си един от нас — каза Търпение. — Имаш задължения към нас и ние имаме към теб. Едно от тези задължения е истината. Ако вие двамата не бяхте разпалили отново любовните си отношения, можеше и да отложа това. Но при сегашните обстоятелства и двамата имате право да знаете, а аз съм длъжна да ви го разкажа. — Търпение нежно докосна Сабета по ръката. — Разбираш ли, аз знам причината, поради която той е мечтал за червенокоси жени през целия си…

— Спри! — Сабета се отскубна от Търпение, изправи се и се отдръпна и от Локи. — Не искам да го чувам! Не искам да слушам повече!

— Не ми казвай, че ѝ вярваш! — каза Локи.

— Съвпаденията се натрупват, докато доказателствата не станат твърде много, за да бъдат пренебрегнати — каза Търпение.

— Млъкни! — изръмжа Сабета. — Не… Не знам какво, по дяволите, да мисля, Локи, просто…

— Наистина го вярваш! — Шокът за секунда се превърна в яростен гняв. Объркан и замаян, Локи беше готов да стреля във всяка мишена, която му беше подръка. Преди да осъзнае какво върши, избра грешната. — Всички неща, които сме вършили заедно, цялото време, което прекарахме, за да изградим наново… А ти ѝ вярваш!

— Каза ми, че си взел името на някакъв моряк — каза неуверено тя. — Вярваше ли го? Вярваш ли го… сега? Как можеш да си сигурен, че не си запълвал просто някаква дупка или че някой друг не я е запълнил…