![Републиката на крадците [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/8/2/republikata-na-kradcite-bg-download.jpg)
Републиката на крадците [bg]
- Автор: Линч Скотт
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Рива
- ISBN: 978-954-320-531-8
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Републиката на крадците [bg]». Краткое содержание книги:
„В „Република на крадците“ има колоритно действие, валят остроумия, пълно е с изобретателни кроежи, точно както любителите на тази поредица са свикнали да очакват“. Уайърд
„Фентъзи свят, уникален сред себеподобните си… Ако търсите забележителна нова поредица фентъзи, не бива да пропускате тези книги. Казано с една дума, тези книги са СТРАХОТНИ!“ Сан Франсиско Ривю
— Милорд! — Един от хората му, Брего, с продълговато лице, шепнеше в ухото му, твърде респектиран или уплашен да го докосне. — Да ви извикам ли карета?
— Добре съм — измънка баронът, оглеждайки стаята като ударен. — Шибаните богове ме обичат. Прева ме обича! Само виж какво ми е изпратила.
Булидаци се съсредоточи, съпротивлявайки се срещу топлата мъгла, разстилаща се бавно между сетивата му и околния свят. Пияни актьори навсякъде, неговата трупа. А ето я и надутата шивачка, чернокожата, която имаше документ и отговор за всичко. О, беше апетитна, въпреки че важничеше, не беше девица и определено не беше момиче. Къдрава коса като черна коприна и гърди като тежки кесии под протърканото елече. Богове! Да, тя със сигурност знаеше какво да прави, когато краката ѝ са разтворени. Един мъж може да потъне в нея и да се почувства у дома си.
Мисълта го възбуди — внезапно изтънчено напрежение. Спъна се и трябваше да се отблъсне от някакъв случаен пияница, за да се задържи. Бедният човечец се строполи и изчезна от съзнанието на Булидаци още преди да беше паднал на земята.
Шивачката! Трябваше да се облекчи, да източи порива си точно толкова, колкото да си възвърне самоконтрола за следващите няколко дни. Дженора ще свърши работа… Най-вероятно ще бъде поласкана. Булидаци я гледаше внимателно и забеляза потайните ѝ шушукания с Джовано, дебеличкия каморец. Поради някаква причина беше взела момчето в леглото си. Имаше ли идея кои са Лукаца и Верена в действителност? Опитваше ли се по свой трогателен начин да изчука пътя си към по-добро положение, като спи с човека на Лукаца? Ето това беше страшно забавно.
Дженора напусна общата стая само секунда по-късно, ясно предала намеренията си за вечерта на момчето. Джовано обаче играеше на зарове с Алондо и близнаците. Щеше да е зает поне още няколко минути — този учтив, общителен Джовано щеше да им прави компания, докато се изредят всички. Е, тази вечер това щеше да му струва първия тек.
Верена никога нямаше да разбере. Кесията на Дженора, също както тези на другарите ѝ, беше празна и тя болезнено го осъзнаваше. Най-лесното нещо на света е да затвориш устата на обедняла жена.
— Имам нужда от малко уединение. Само няколко минути — промълви Булидаци на Брего. След това, призовавайки остатъците от съсредоточаването си, като слагаше единия си нестабилен крак пред другия, се запъти по стълбите след Дженора.
Всяка целувка беше по-дълга и по-страстна от предишната.
Ръцете на Локи трепереха с горещата тревожност на нетърпението и липсата на опит. Трябваше да разбере толкова много неща в кратките моменти между късите, отчаяни вдишвания. Лесно беше да подхвърляш момиче в сънищата си, където умът може да се откаже от неудобствата на физическата реалност, но истинските момичета имаха тегло, маса и желания, които измислените не притежаваха. Първата страст е сложен танц.
Странно, но помогна, че Сабета изглеждаше също толкова нетърпелива. Задържа го за момент, докато почти откъсна панделката и косата ѝ се разпиля по раменете ѝ. Беше пламнала, потна и също толкова напрегнато възбудена като него, захвърлила импозантната грация, която обикновено караше Локи да се чувства толкова малък и непохватен около нея. Никой от двамата не можеше да бъде грациозен на толкова близко разстояние и за Локи облекчението беше голямо.
Температурата в малката стая се покачваше, докато ръцете и краката им се увиха едни около други, а шокът от това реално да е с нея, най-накрая отстъпи на експлозията от натрупания копнеж. Езиците им се срещнаха, отначало колебливо, което накара двамата да се засмеят нервно и приглушено. След това заеха да изследват заедно новото усещане, все по-смело и по-смело. Ръцете им също изглеждаха освободени от оковите.
Редът и планирането бяха забравени. Локи откри, че е сторил неща, без дори да осъзнава, че изобщо ги е започвал. Дрехите им паднаха с безразсъдна скорост, сякаш разкъсани от призраци. Все едно бяха в битка… Същото боязливо оживление, същото чувство за време, разпадащо се в ярки, горещи, всепоглъщащи пламъци. Ръцете му на гърдите ѝ… Устните ѝ върху напрегнатите мускули на корема му… Последното им боричкане, за да се приготвят за нещо, което никой от двамата не разбираше.