Републиката на крадците [bg]

— Пропусна ни сега и ще ни пропускаш винаги! — провикна се Галдо. Обърна се към брат си и снижи гласа си. — Както и да е, имаме още осем спирки. Може би достатъчно изтърпяхме тези тъпаци.

— Напълно вярно — каза Кало. Близнаците се поклониха на безразличието на пазарището и се забързаха през дъжда. — Сега накъде?

— Джаланската порта към реката — отвърна Галдо. — Там със сигурност ще ни очаква гостоприемна и търпелива тълпа, тъкмо пристигнала от път с кал в задниците.

— Да — каза Кало. — Богове, къде щеше да е тази шайка, ако не бяхме ние да вършим същинската мръсна работа?

— Ние, даровитите, сме нагърбени с всички всекидневни задачи. Погледнато от добрата страна обаче, би ли предпочел да се занимаваш със счетоводството?

— Мамка му, не. Обаче не бих имал нищо против да се занимая с помощничката на счетоводителя.

— Ей, заплюта е.

— О, знам. Браво на Шишко, че я забърса. Бях започнал да се притеснявам за него — каза Кало.

— Това оставя червената и гения. Около тях все още има повод за притеснения.

— Много ли е трудно да се нахвърлим един на друг и да оставим всички забавни моменти просто да се изяснят?

— Мисля, че не е въпросът във вършенето, а в това, че любимият ни патрон рядко изпуска Сабета от погледа си — нейният адов придружител.

— Мислиш, че трябва да им помогнем?

— Ей, ще прережа гърлото на тъпака, ако ти изкопаеш рова! — рече Галдо. — Но това ще провали всички танци и песни, които изпълняваме от името на компанията.

— Явно акълът ти е бил в косата, преди да я отрежеш, тъпоглавецо. Не говорех да се разправим с Булидаци. По-полезно ще е да намекнем на ухо на Сабета.