Републиката на крадците [bg]

— Иди да се самозапалиш някъде — каза Локи, изведнъж съжалил, че е строшил единствената бутилка с алкохол, която се беше сетил да донесе на балкона.

— Ще говорим за това по-късно — каза Търпение. — А след като изборите приключат, ще обсъдим бъдещите ни действия.

— Не вярвам на нито дума от това, което каза — прошепна Локи, осъзнавайки колко неубедително звучи гласът му.

— Отказа да ми повярваш, че спасих живота ти в Тал Верар поради угризения на съвестта. Сега ти излагам егоистичния мотив, за който настояваше, и ти отказваш да ми повярваш. Толкова ли си арогантен, толкова ли избирателна е логиката ти? Със сигурност можеш да си повярваш, че бихме гласували на нормален човек дори малко от доверието, което ти демонстрирам. Или пък можеш да си отвориш очите. Приеми, че съм ти дала шанс да решиш загадката на миналото ти. Може би дори да изкупиш ужасно престъпление. Престъпление, което откраднатото тяло на първата жертва ще носи като маска до края на живота ти.

Локи не каза нищо, загледан в бъркотията, която направи от продуктите за пиршеството, които само преди четвърт час беше планирал да сготви.

— Муси се колкото си искаш — каза Търпение. — Цяла нощ се цупи. Имаш невероятен талант за това, нали? Но на сутринта очакваме да си трезвен, съсредоточен и да работиш неуморно от наше име. По-ентусиазираните ми млади съмишленици си представят, че цветистите им заплахи към теб са ми убегнали. Но сега подозирам, че разбираш колко малко според мен струва Джийн Танен по принцип и колко… избирателна може да бъде защитата ми за него. Безопасността на Джийн изцяло зависи от твоята дисциплинираност и от вдъхновението ти.

Търпение се обърна и бавно тръгна обратно към къщата.

— Боговете да са му на помощ! — извика тя през рамо.

Остави Локи сам на терасата и не си направи труда да затвори вратите след себе си.