![Републиката на крадците [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/8/2/republikata-na-kradcite-bg-download.jpg)
Републиката на крадците [bg]
- Автор: Линч Скотт
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Рива
- ISBN: 978-954-320-531-8
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Републиката на крадците [bg]». Краткое содержание книги:
„В „Република на крадците“ има колоритно действие, валят остроумия, пълно е с изобретателни кроежи, точно както любителите на тази поредица са свикнали да очакват“. Уайърд
„Фентъзи свят, уникален сред себеподобните си… Ако търсите забележителна нова поредица фентъзи, не бива да пропускате тези книги. Казано с една дума, тези книги са СТРАХОТНИ!“ Сан Франсиско Ривю
— Внимавай, когато използваш правила срещу някого, който ги създава, мила — отвърна Търпение. — Провокирай ме отвъд границите на петгодишната игра и съм свободна да отговоря както желая. А тази вечер сте доста извън границите на играта, нали? Защото, ако не сте, значи, сте опасно близо до единственото нещо, за което и двамата се съгласихте…
— Наври си сблъсъка някъде, където е тъмно и боли — рече Локи. — Знаеш, че не си говорехме по работа, когато се появи. Единствено някой, който подслушва, може да се появи с такъв перфектен драматизъм. Защо, по дяволите, си тук?
— Въпрос на съвест.
— Наистина ли? — попита Локи — Твоята? Постоянно намекваш за съществуването ѝ. Някак си не съм убеден.
— Това прекъсване е изцяло по твоя вина! — Архидамата посочи с пръст към Локи. — Отправих ти възможно най-ясното и честно предупреждение. Казах ти да оставиш настрани личните си дела. Да се хващаш за работа, а не да ухажваш. И какво направи ти?
— Какво направихме и двамата? — попита Сабета. Скръсти ръце, но Локи все още можеше да усети къкрещото напрежение, познато му така добре, както гласа или уханието ѝ. Затегна хватката си, защото се съмняваше, че Сабета има неговия опит във физическото нападение над маг. Тя не се отпусна, но стисна успокоително ръката му за кратко. — Осветли ни, архилейди. И имам предвид именно нас.
— Оставете настрани безразсъдното преследване на старата ви любов — каза Търпение. — Върнете се към определените ви задачи. Не ме карай да изпълнявам това си задължение, Сабета. Локи е моя отговорност и има неща, свързани с него, които не разбираш. Неща, които няма нужда да разбираш, стига да спреш сега.
— Да спра какво? Живота си?
— Виждам, че си хабя въздуха. Запомни, че го предложих, дори и да няма значение. — Търпение направи небрежен жест и вратата на терасата се затвори зад нея. — Разбираш ли, Локи е уникален. Но аз не просто затвърждавам неговата себичност. Ако желаеш да продължиш да го преследваш, имаш правото да знаеш истинската му същност.
— Той не ми е непознат — каза Сабета.
— Той е непознат за всички. — Търпение обезпокоително втренчи тъмните си очи в Локи. — Най-вече за самия себе си.
— Стига потайни глупости! — изръмжа Локи. — Давай със същината на нещата.
— Преди двайсет и три години — рязко го прекъсна Търпение — Черният шепот сполетя Камор. Стотици загинаха, но карантината и каналите спасиха града. След като чумата отмина, ти изпълзя от Пожарището, без никой да те разпознае. Без дом, без възраст, без родители и приятели.
— Да, доста добре си спомням тази гадост — каза Локи.
— Приеми го за доказателство. Помисли върху него.
— Ето ти нещо, върху което ти да помислиш — ти…
— Знам защо нямаш истински спомени от времето преди чумата. — Търпение отново парира думите му с властния си тон. — Знам защо нямаш спомени за баща си. Всъщност знам защо си измисляш истории за това как си приел името Ламора. На някои казваш, че е дошло от продавач на месо. На други — от добър стар моряк.
— Ти… каза ми, че е бил моряк — намеси се Сабета.
— Виж — каза Локи, докато зловещ студ се плъзгаше по гърба му, — виж, ще ти обясня, просто… Търпение, как е възможно, по дяволите, да знаеш това?
— В нито едно преброяване на Камор не се споменава фамилията Ламора. В нито един век след разпада на империята. Ще откриеш, че имахме добра причина да проверим. Излезе от Пожарището с напълно оформено име в съзнанието, въпреки че така и не знаеше откъде идва. Аз знам. — Премести се към него със свръхестествено гладко плъзгане, подпомогнато от елегантната ѝ роба. — Знам, че имаш само един истински и неизменен спомен, светещ в мрака отпреди чумата в Пожарището. Спомен за майка ти. За занаята ѝ.
— Шивачка — промълви Локи.
— Да — каза Търпение и посочи себе си. — В крайна сметка аз ти казах какво беше сивото ми име. Онова, което бях избрала за себе си много преди да се издигна до архидама.
— Шивачката — каза Локи. — О, не. О, мамка му, не! Мамка му, не! Сигурно се шегуваш!
2.
Смехът ѝ допринесе за ужасния му потрес.
— Шегувам се колкото студена стомана — каза тя с усмивка, леко наподобяваща котешка. — Доста бързо обаче стигна до грешното заключение. Уверявам те, че Соколаря е единственото ми дете.
— Богове — каза Локи с въздишка на облекчение. — Тогава какво, по дяволите, имаше предвид?