![Републиката на крадците [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/8/2/republikata-na-kradcite-bg-download.jpg)
Републиката на крадците [bg]
- Автор: Линч Скотт
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Рива
- ISBN: 978-954-320-531-8
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Републиката на крадците [bg]». Краткое содержание книги:
„В „Република на крадците“ има колоритно действие, валят остроумия, пълно е с изобретателни кроежи, точно както любителите на тази поредица са свикнали да очакват“. Уайърд
„Фентъзи свят, уникален сред себеподобните си… Ако търсите забележителна нова поредица фентъзи, не бива да пропускате тези книги. Казано с една дума, тези книги са СТРАХОТНИ!“ Сан Франсиско Ривю
— Привет, Лукаца — каза Кало, изникнал отникъде, и го хвана под мишниците. Говореше доста високо. — С търпение чакаме да си поиграем на „Прееби другарчето“.
— Но аз не искам да хвърлям зарове…
— Глупости — отвърна Кало, дръпвайки го от Сабета и Булидаци. — Само висиш тука и се мусиш, докато можеш да си губиш парите като порядъчен човек. Хайде, ще хвърляш с нас.
— Но… Но…
Дърдоренето на Локи не постигна нищо. Кало го освободи от виното, като го изпи на две големи глътки. Завлече Локи на зигзаг през тълпата и го поведе по страничен коридор и нагоре по стълбите до стаята на Сабета и Дженора.
— Какво, по дяволите…
— Правя ти най-голямата услуга в живота, полуидиот — прекъсна го Кало. Дългокосият Санца ритна стената и за учудване на Локи, дървеният панел се плъзна назад с щракане. — Повярвай ми. В кутията.
Кало бутна Локи и го прати в уединението на скрита стая с големина може би метър и половина на три метра. Падането му беше смекчено от купчина одеяла, а пространството светеше с бледата червена светлина на миниатюрна алхимична лампа, поставена върху купчина бъчонки вино. Тайният панел се затвори зад него.
Озадачен, Локи се огледа и се зае да изследва малкото интересни характеристики на стаичката.
— Шибани Санца! — промълви той.
— Не мисля така — каза Сабета секунда по-късно, когато панелът се отвори отново. Тя затвори след себе си колкото се може по-бързо, и се пльосна на одеялата с въздишка на облекчение.
— О, богове — възкликна Локи, — всичко е било твоя…
— Близнаците ми казаха за мястото. Изглежда, мадам Глориано се е занимавала с контрабанда едно време. Кало попаднал на него случайно, когато се подпрял на стената една вечер.
— Какво ще правиш с проклетия барон?
— Нищо — отвърна Сабета. — Той не съществува.
— Гърлото ми не е съгласно.
Тя го сграбчи за туниката и нямаше нищо игриво или колебливо в начина, по който впи устни във врата му. Прошепна:
— Гърлото ти е мой проблем. Извън тази стая не съществува нищо. Нито в момента, нито докато сме тук.
— Булидаци ще забележи отсъствието ти, колкото, че някой му е откраднал бричовете — каза Локи.
— Нормално. Именно затова се уверих, че аз му подавам питието при последния ни тост.
— Не!
— Да! — Локи сметна самодоволната ѝ усмивка за изключително привлекателна. — Нещо леко, колкото да му размъти мислите. Скоро няма да иска нищо, освен да си легне в леглото, и като никога с жалкия задник ще сме на едно мнение.
— Но ако той…
— Вече ти казах, че той не съществува! — Сабета хвана главата му в ръце и разроши косата му с пръсти. — Уморих се всички освен нас да получават това, което искат. Да ходят където пожелаят, да спят където пожелаят, докато аз и ти живеем от прекъсване на прекъсване. — Тя лекичко изпърха с устни по неговите, след което го целуна по-дълго. Третата целувка постави Локи под сериозната заплаха да си забрави името.
— Значи, в крайна смешка наистина избра да бъдеш очарованата, а? — успя да прошепне той.
— Не — удари го Сабета в гърдите игриво, но категорично. — Не съм тук, защото си ме приласкал, глупако. Беше прав онази вечер на покрива. Искаме каквото искаме. Няма нужда да се оправдаваме. И когато имаме възможност да го вземем, трябва да го правим. Искам те. И те вземам.
Следващата ѝ целувка му подсказа, че за определено време е приключила с говоренето.
Вътрешната стая на хана на Глориано се въртеше около Генаро Булидаци, все едно беше закачена върху невероятно огромна халка, а светлините и цветовете на стаята бяха започнали да се сливат като в акварел. Тъпото напрежение в черепа му означаваше, че е преминал доста отвъд хоризонта на разумното угаждане, но как беше възможно? Помията на Глориано го беше повалила. Мисълта по-скоро смътно го развесели, отколкото го притесни. Много малко неща изобщо го притесняваха.
Виж, Верена, тя поне го смайваше. Съблазнителна кучка! Очевидно го желаеше и ако не беше толкова млада, той щеше да се закълне, че нарочно го размотава, само за да го ядоса. Трябваше да е плашлива, разбира се. Все още девица. Е, той можеше да поправи това. Богове, да го поправи и още как!
Самата мисъл накара картини на желанието му да изплуват в ума му, което още повече размъти сцената около него. Най-много на седемнайсет, с тяло, стегнато и твърдо като на танцьорка, с кръв на каморски род, простиращ се чак до старата империя. Беше негова, за да я оформи, както той желае. Благодарение на родителите си в гроба, щеше сам да си е сватовник, съдия и съветник. Ако не можеше или изпуснеше да грабне толкова сладка награда като Верена, трябваше сам да си отреже топките и да остави рода на Булидаци да пропадне. Не можела да се качи на сцена в Камор? Майната му на Камор. В Еспара можеше да прави каквото си поиска, поне докато започнеше да ражда деца.