Републиката на крадците [bg]

Барон Булидаци се изправи, като се клатеше, и намръщен игнорира Локи. За късмет, Сабета тъкмо се беше озовала зад него, докато следваше привидно весел път през суматохата, като че беше сервитьорка. Чашата в ръцете ѝ беше също толкова декоративна, колкото и тази на Локи.

— Верена — тихо каза баронът, — със сигурност си изпълнила дълга си към трупата тази вечер. Нека ти осигуря част от комфорта, на който си свикнала, за да отдъхнеш преди представлението. Хубава гореща вана, удобно легло, ледено вино, може би дори…

— О, Генаро — прошепна тя, докато деликатно отстраняваше ръката му от своята, а след това преплете пръсти с неговите. — Толкова си учтив. Със сигурност знаеш, че е на лош късмет да празнуваш по този начин преди представление, нали? С удоволствие ще приема предложението ти, след като направим последния поклон.

Беше най-подходящият отказ предвид обстоятелствата, помисли си Локи, но също така беше притеснително. Сабета се ангажира да остане насаме с него, и то само след два дни, след края на второто им представление. След седмици на флирт и половинчати обещания Булидаци щеше да реагира лошо на допълнителни извинения.

— О, така да бъде — каза баронът. — Позволи ми да те отвлека от тези проклетници и да поживееш както ти приляга, дори и само за ден-два. Заради твоята компания останах инкогнито тук, а не от любов към промяната на Монкрейн. А когато всичко приключи, те искам… тоест, искам ти да помислиш какво искаш след това. Представи си ролята, която желаеш. Ще накарам Монкрейн да постави пиесата, каквато и да е тя…

— Знаеш точно какво да кажеш на една дама — каза Сабета и сложи пръст на устните му, карайки го умело да замлъкне. — Ще помисля върху предложението ти. Върху всичките ти предложения, Генаро. Мисля, че желанията ни за бъдещето може да се смятат за изключително близки.

— Сигурна ли си… — започна Булидаци, който очевидно трябваше да се справя с внезапния приток на кръв на място, по-лошо пригодено за разговори от мозъка му. — Абсолютно ли си сигурна, че тази нощ не би…

— Не бих — отвърна тя мило, но категорично. — Очакват ни два дълги дни, а след това — да прекараме заедно колкото време желаем. Да не слагаме каруцата пред коня. Или, по-скоро, пред жребеца?

— Добре — съгласи се той. — Добре. Както… както желаеш, винаги. И все пак…

Локи се насили да спре да слуша поредните любовни излияния на Булидаци. Очакваният отказ на барона да приеме учтивата покана на Сабета да се разкара за вечерта, означаваше, че тя ще трябва да се занимава с него, докато се умори толкова, че да е в състояние само да припадне, кисела и изтощена, някъде след полунощ. Всяка несигурна стъпка на Локи към Сабета, всеки ценен момент на разбирателство, който бяха откраднали един от друг, всичко отново изчезна. Локи се вторачи в чашата си, чудейки се дали да не спре да се преструва и наистина да гаврътне няколко чаши.