Друговремец [bg]

Лицето на най-хубавото момченце на света доби интересен розов нюанс, след което Джейми изпи сайдера си наведнъж, без да ме поглежда.

- Е, бързо свърши - рече Джени и зъбите й блеснаха в дяволита усмивка. - На колко те биха за пръв път, Джейми? На седем?

- Не, осем - отвърна той и сложи нова цепеница в пушещата купчина подпалки. - Боже, как болеше... Дванайсет удара право по дупето, без никаква почивка. Баща ми никога не си почиваше. - Той се отпусна на пети и потърка нос с кокалчетата на ръката си. Бузите му руменееха, а очите му светеха от усилието. - Когато приключи, баща ми се отдалечи и седна на една скала, докато се опомня. Когато спрях да пищя и просто заподсмърчах, той ме повика. Дори си спомням какво точно ми каза. Може да го кажеш на малкия Джейми след време, Иън.

Джейми затвори очи и заговори:

- Сложи ме да седна на коленете му и ме накара да го погледна в лицето. Каза: „Това ти беше за пръв път, Джейми. Преди да пораснеш, ще трябва да повторя навярно още сто пъти.“ Позасмя се и каза още: „На моя баща му се наложи дори повече, а ти си поне толкова упорит и дебелоглав, колкото мен. Понякога сигурно ще ми харесва да те налагам, зависи с какво си си го заслужил. Но най-вече няма да ми харесва. Затова помни, момко. Ако главата ти роди някоя лудория, задните ти части ще плащат за нея.“ После ме прегърна и каза: „Смелчага си ми ти, Джейми. Хайде, отиди сега в къщата и дай на майка ти да те успокои“. Отворих уста, но той ме превари. „Да, знам, че нямаш нужда, но тя има. Хайде, изчезвай.“ И влязох вкъщи, а майка ми ми даде хляб с мармалад.

Джени се разсмя.

- Спомних си как татко разказваше същата случка. Каза, че когато те изпратил до къщата, си стигнал до средата на пътя, спрял си и си го изчакал. Когато дошъл при теб, си вдигнал глава и си го попитал: „Татко, хареса ли ти, когато ме наби сега?“ Казал „не“, а ти си кимнал и си му отвърнал: „Хубаво. И на мен не ми хареса много.“

Цяла минута се смяхме, след което Джени поклати глава, гледайки брат си.

- Много обичаше да разказва тази история. Винаги казваше, че някой ден ще му видиш сметката, Джейми.

Веселостта на Джейми рязко изчезна и той сведе глава към дланите върху коленете си.

- Да - рече тихо. - Така и стана, нали?

Джени и Иън се спогледаха смутени и объркани, а аз сведох поглед към собствения си скут. Не знаех какво да кажа. За миг се чуваше само припукването на огъня. След това Джени хвърли последен поглед към Иън за кураж и докосна брат си по коляното.

- Джейми. Нямаш вина.

Той й се поусмихна мрачно.

- Нямам ли? А кой има?

Тя въздъхна дълбоко и рече:

- Аз.

- Какво? - Той се втренчи в нея, стъписан и недоумяващ.

Беше пребледняла повече от обикновено, но още се владееше.