V. [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: Прочее юмористическое
Электронная книга - «V. [bg]». Краткое содержание книги:
— Мамка му! — уморено процеди Демби Клайд.
— А ние сме на сухо — установи Папи Ход. — И от целия Шести Флот единствено ние излизаме в брегови отпуск.
Всички останали кораби бяха съсредоточени в източното Средиземноморие и евакуираха американските граждани от Египет. Папи внезапно сви наляво след ъгъла. Беше изминал десетина крачки надолу, когато усети, че Клайд го няма.
— Накъде тръгна? — извика Демби Клайд от ъгъла.
— Към „Търбуха“, къде другаде — отвърна Папи.
— Сериозно! — Клайд се запрепъва надолу. — Аз пък си казвах защо да не поразтъпчем малко из стъргалото.
Папи се усмихна и потупа биреното коремче на Клайд.
— Спокойно, мамо Клайд — рече той. — Старият Папи си знае работата.
„Само искам да ти помогна“, помисли Клайд, но гласно каза:
— Хубаво. Слушай, бременен съм, ще раждам слонче. Искаш ли да му видиш хоботчето?
Папи се изкикоти и двамата закрачиха развеселени. В случаи като този, добре познатите стари шеги са незаменими. Създават усещането за стабилност и спокойствие: познат терен.
„Страйт Стрийт“, иначе известна като „Търбухът“, бе също тъй многолюдна като „Кингсуей“, но по-слабо осветена. Първото познато лице, което видяха, бе на рижия старшина Лиман — той излезе от кръчмата „Четирите аса“, силно залитайки, безкозирката липсваше от главата му. Лиман се славеше с лошо пиянство, ето защо Папи и Клайд приклекнаха зад сандъчето на една палма, да наблюдават отдалеч. Естествено Лиман, свит под ъгъл 90º, веднага започна да опипва из канавката.
— Разбира се, както винаги търси камъни — прошепна Клайд.
Старшината намери камък и се приготви да го запрати през витрината на „Четирите аса“. В същия момент от кръчмата изскочи представителят на американската кавалерия, т.е. корабният бръснар, и навреме хвана вдигнатата ръка на Лиман. Двамата рухнаха на улицата и се вкопчиха в яростна борба сред праха. Минаващите край тях английски морски пехотинци наблюдаваха известно време сражението с любопитство, разсмяха се недоумяващо и продължиха нагоре.
— Ето, виждаш ли — въздъхна Папи, обхванат от философско настроение. — Граждани сме на най-богатата страна на света, а така и не можем да направим едно прощално напиване като англичаните.
— Но за нас това не е сбогуване — отбеляза Клайд.
— Кой го знае. В Унгария и Полша има революции, в Египет война. — Папи направи кратка пауза. — А и Джейн Мансфийлд393 ще се омъжва.
— Не може да бъде! Тя обеща да ме чака.
Влязоха в „Четирите аса“ и седнаха край една маса. Още беше рано и само няколко недържащи на пиене алкохолици, като Лиман, нарушаваха покоя.
— „Гинес“ — поръча Папи.
При тази дума носталгията удари Клайд като чувал с пясък. Искаше да каже: „Папи, вече нищо не е както преди. Да беше останал на Ешафод. Така щеше да ми е по-лесно да скучая сам през целия отпуск, отколкото да се мъча сега с човек, подложен на душевни страдания, и все да му съчувствам и да го утешавам.“
Бирата им донесе нова келнерка, във всеки случай Клайд не я помнеше от миналото плаване. Но бе виждал онази, която в другия край на залата танцуваше с един от помощниците на Папи. И въпреки че Паола бе работила в бар „Метро“, малко по-нататък по улицата, това момиче (май се казваше Илайза?) сигурно бе научило от другите келнерки, че Папи е женен за нейна колежка. Само да можеше Клайд да му отвлече вниманието от „Метропол“. Само да не ги засечеше Илайза.
Но музиката спря, тя ги забеляза и тръгна към тях. Клайд съсредоточи вниманието си изцяло върху бирата. Папи се усмихна на Илайза.
— Как е жена ти? — разбира се попита тя.
— Надявам се, че е добре.
Илайза, слава Богу, не прояви желание да навлиза в подробности.
— Искаш ли да танцуваме? Още никой не е надминал твоя рекорд. Двайсет и два пъти поред.
Папи скокна чевръсто на крака.
— Готов съм за нов рекорд.
393
Джейн Мансфийлд (1933–1967) — известна американска киноактриса.