За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Когато при углавно престъпление дуелът се извършвал чрез заместници, спорещите страни се поставяли на такова място, че да не могат да наблюдават битката; всеки от тях бил опасан с въже, което трябвало да послужи като средство за наказание, ако неговият заместник бивал победен.
Не винаги този, който бивал победен, губел делото. Ако например дуелът завършвал с някакво временно решение, губело се е само това, което предвиждало решението.
Глава XXV
За границите, до които се допускало изпълнението на съдебния дуел
Когато призовката за дуел се е отнасяла за някакво маловажно дело, сеньорът задължавал противните страни да се откажат от дуела.
Ако е ставало въпрос за някой общоизвестен факт — например убит човек насред пазара, не се изисквало доказателство нито чрез свидетели, нито чрез дуел; съдията издавал присъдата, основавайки се на общоизвестността на факта.
Когато в сеньориалния съд често са се вземали едни и същи решения и така обичаят придобивал широка известност, сеньорът, за да не внесе промени в обичаите чрез предлагане на друг изход от дуелите, отказвал на страните да влязат в двубой.
Дуел можело да се иска за себе си, за някой свой член на рода или за своя сеньор.
Ако обвиняемият е бивал оправдан от съда, друг роднина не е можел да иска дуел; иначе делото е можело да продължи до безкрайност.
Ако този, за смъртта на когото роднините искали да отмъстят, се окажел жив, за дуел не можело да става и дума; това е било същото, както при явно отсъствие на алиби — фактът се приемал за невъзможен.
Ако убиецът, преди да умре, обявявал за невинен този, когото обвинявали в убийство, и посочвал друг, дуел не можело да се назначи; но ако не посочел никого, неговата декларация се смятала като прошка за убийството; тогава диренето продължавало; и благородниците даже можели да влязат във война помежду си.
Ако по време на такава война някой от роднините предложел или приемел дуел, правото на война се прекратявало; смятало се е, че страните искат да водят делото по обикновен път; и онази от страните, която продължавала войната, можела да бъде съдена да възстанови щетите.
И така практиката на съдебните дуели имала това преимущество, че можела да превърне една обществена междуособица в частна разпра, да възстанови авторитета на съда и да върне в състоянието на гражданските отношения хората, които признавали само международното право.
Ако, от една страна, има безброй разумни неща, които се уреждат по най-безразсъден начин, има, от друга страна, безброй безразсъдства, които се уреждат по твърде благоразумен начин.
Когато някой, обвинен в престъпление, доказва неопровержимо, че престъплението е извършено от самия обвинител, дуел не се допускало; защото всеки престъпник би предпочел един съмнителен дуел пред едно сигурно наказание.
Дуел не се приемало по дела, които се решавали от арбитражен съд или от църковните съдилища; а също така и когато е ставало въпрос за имот, приписан на жената-вдовица.
«Жената — казва Боманоар — не може да излезе на дуел.» Ако една жена извика някого на дуел, без да посочи заместник, дуелът не се допускал. За това било необходимо още жената да представи пълномощие от барона, респ. от своя мъж; но за да бъде призована тя в съда, такова пълномощно не се изисквало.
Ако ищецът или ответникът бил по-малък от петнадесет години, дуел не се разрешавало. И все пак той можел да се състои, ако опекунът или завеждащият имота на малолетния поемел риска по тази процедура.
Струва ми се, че това са случаите, когато се е допускало дуел за крепостния; той можел да встъпи в единоборство с друг крепостен, със свободен и даже с благородник, ако е бил извикан; но ако той извикал на дуел благородник, последният можел да откаже; даже сеньорът на крепостния имал право да оттегли делото от съда. Крепостният е можел чрез грамота от сеньора или по обичай да влезе в двубой с всеки свободен; и църквата настоявала за това право на своите крепостни, виждайки в него знак на почит към нея.
Глава XXVI
За съдебния дуел между една от страните и един от свидетелите
Боманоар казва, че ако някой от тъжителите вижда опасност срещу себе си от показанията на свидетеля, той може да отхвърли следващия свидетел, като обяви на съдиите, че противната страна е извикала лъжлив свидетел или клеветник; а ако свидетелят искал да продължи спора, давал предложение за дуел. Така вече не е имало нужда от съдебно разследване. Защото, ако свидетелят претърпял поражение, това било доказателство, че страната е взела лъжесвидетел, и е губела делото.