Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
Когато в предверието се чуваха стъпките на художника или на Сент-Енян, кралят започваше да пита нещо, Ла Валиер му отговаряше и очите и говореха на влезлия, че през отсъствието му влюбените са преживели цяло столетие.
С една дума, Маликорн, този философ по неволя, беше внушил на краля неутолима страст към неговата възлюблена.
Страховете на Ла Валиер се оказаха напразни. Никой не се досещаше, че през деня тя изчезва от стаята си за по два-три часа. Престорваше се на болна. Посетителите й, преди да влязат, чукаха. Маликорн измисли акустичен апарат, с помощта на който Ла Валиер чуваше чукането на вратата на стаята.
Затова, без да прибягва до помощта на осведомителки, тя се връщаше в стаята си, предизвиквайки известни подозрения, но след това и най-големите скептици биваха успокоени.
Когато на другия ден Маликорн отиде при Сент-Енян, за да разбере как е минал сеансът, графът трябваше да признае, че този четвърт час свобода е подействал на краля много добре.
— Трябва да увеличаваме дозата — забеляза Маликорн, — но по малко, за да изострим апетита.
Апетитът беше изострен дотолкова, че на следващия ден художникът прибра нещата си, без да дочака завръщането на Сент-Енян. А графът, като се върна, забеляза по лицето на Ла Валиер сянка на досада, която тя не успя да прикрие. Кралят не беше толкова сдържан. Той изрази недоволството си с движение на рамената, което беше доста красноречиво. Тогава Ла Валиер се изчерви.
„Добре — мислено си каза Сент-Енян. — Днес господин Маликорн ще бъде във възторг.“
— Ясно е — каза впоследствие действително доволният Маликорн, — госпожицата се е надявала, че ще закъснеете попе още четвърт час.
— А кралят е очаквал най-малко половин час, драги Маликорн.
— А художникът?
— Аз ще се заема с него — отвърна Маликорн, — позволете ми само да наблюдавам израза на лицата и да се съобразя с обстоятелствата. Това са моите вълшебни средства. Магьосниците определят височината на слънцето и звездите с астролаб. На мен ми е достатъчно да видя дали има кръгове под очите и дали са вдигнати ъгълчетата на устните.
Хитрият Маликорн имаше достатъчно време за наблюдение. Още същата вечер кралят отиде при принцесата с кралиците, но поглеждаше Ла Валиер с такива тъжни очи, че през нощта Маликорн каза на Сент-Енян:
— Утре.
Той се отправи към художника на улица Жарден Сент-Пол с молба да отложи сеанса си за два дни.
Когато Ла Валиер, вече свикнала с капака, се спусна на долния етаж, Сент-Енян не беше у дома си. Кралят, както обикновено, я чакаше при стълбата с букет в ръка. Когато тя слезе, я прегърна. Развълнуваната Ла Валиер се огледа, но като не видя в стаята никого освен краля, не се разсърди.
Седнаха. Людовик се намести до възглавниците, с които се беше оградила Ла Валиер, и сложи глава на коленете на възлюблената си, гледайки към нея. Изглежда беше настъпил мигът, когато нищо не можеше да застане между двете души.
Луиза го гледаше с упоение. В нейните кротки и чисти очи се запали пламък, който проникваше все по-дълбоко в сърцето на краля, като отначало го сгряваше, а после го запали.
Разгорещен от докосването до нейните треперещи колена, замиращ от щастие, когато ръката на Луиза се спускаше към косата му, кралят очакваше всеки момент появата на художника или на Сент-Енян. В това тъжно очакване той се опитваше да приспи сърцето и чувствата си, като отстраняваше действителността, за да преследва сянката.
Но вратата не се отваряше. Сент-Енян и художникът не се появяваха. Тайнствената, пълна със страст типгана беше приспала дори птиците в тяхната златна клетка. Победеният крал обърна глава и притисна горещи устни към ръката на Ла Валиер. Сякаш обезумяла, тя конвулсивно притисна ръцете си към устните на влюбения крал.
Людовик падна на колене и тъй като главата на Ла Валиер оставаше наведена, челото му се оказа на нивото на устните й и тя в екстаз докосна с неумела целувка ухаещите коси, които галеха страните й. Кралят я притисна в прегръдките си и те размениха първата гореща целувка, която превръща любовта в бълнуване.
Този ден художникът и Сент-Енян не се появиха изобщо.
Тежкото и сладко опиянение, чувството на възбуда, вливаше в тяхната кръв тънка отрова, като навяваше лек, приличащ на щастие сън, който ги покри като облак, отделящ минало от бъдеще.
Сред тази дрямка, пълна със сладки мечти, непрекъснатият шум на горния етаж трябвате да разтревожи Ла Валиер, но не можеше да я събуди. Тъй като шумът обаче продължаваше и ставаше все по-силен, той най-после пробуди и върна към действителността опиянената от любов девойка. Тя скочи изплашено.