Среднощният диамант [bg]

Приближих се тихо до него, докато трупаше на камара няколко щайги.

— Пуснаха ли ви да влезете тук — попитах, — или просто отворихте ключалките с шперц?

Той подскочи и хвърли поглед назад към мен. След като ми отправи кратък, ироничен поглед изпод провисналата си шапка, се залови отново за работа. Виждах малко повече от лицето му, отколкото онази нощ навън — макар все още нищо съществено — и то беше най-вече онова, което бях забелязала преди. Раздърпана брада, белези, мръсотия. И очите му, тъмни и язвителни, си бяха същите.

— Ще ме нападнеш ли с нож, ако съм ги отворил с шперц? — попита той.

— Зависи дали ще ми кажете за какво е шперцът с двойната извивка.

Това го изненада отново — достатъчно, че да си заслужа втори поглед. Макар че шапката висеше над част от лицето му, полилеят отгоре ярко осветяваше бузата, която бях видяла преди. Беше също толкова загрубяла и върху нея се виждаше същият звездовиден белег. Само че… на различно място ли беше? Можех да се закълна, че миналия път този белег беше в средата на бузата му. Сега обаче видях, че беше много по-близо до ухото му, онова с драскотината отстрани. Очевидно бях сгрешила. Онази нощ беше тъмно и дъждовно и ме бяха занимавали други неща.

— Опита се да го използваш? — попита той.

— Използвах всичките — отвърнах гордо. — Из цялата къща. Още налучквам как да накарам няколко да проработят. Но дори не мога да намеря ключалка за този.

— За сейфове е — каза той след кратък пристъп на кашлица. — Големи сейфове, каквито използват банките. Съмнявам се да имате такива тук.

— Прониквали ли сте в такива сейфове? Той изсумтя:

— Нямаше да ви мъкна съдовете, ако бях. Май сте имали някакво изтънчено събитие.

— Пикник в балната зала — понеже е твърде студено да го проведем навън. Макар да мисля, че беше по-скоро добре замислен ход.

Той отново беше извърнал лице от мен, но не можа да устои на това наблюдение.

— Как така?

— Джас… господин Торн ни позволи да прекараме известно време със семействата си. Според мен се надяваше, че това ще смекчи шока от факта, че заминаваме по-рано.

Той спря да работи.

— По-рано ли?

— Заминаваме за Адория само след около месец. Изпитите ни започват веднага.

— Месец — повтори той, загледан в далечината. — Това не е идеалното време за плаване. Може да се направи, но не е приятно. А понякога е, ами… няма значение. Торн сигурно иска да изпревари другите търговци. Що за глупав капитан е убедил да се съгласи?

Живият му интерес беше стряскащ.

— Не знам нищо за това. Известно ми е само, че трябва да бъда готова навреме. Изпити. Проби за дрехи.

Мъжът кимна разсеяно и изглежда, напълно заряза работата си.

— Трябва да вървя.

— Ами тези? — Посочих кутиите, които беше изоставил.

— Някой друг ще дойде за тях. Или можеш да се заемеш, ако искаш. — Обърна се към вратата. — Успех с изпитите и роклите.