![Каубои и извънземни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/3/kauboi-i-izvnzemni-bg-download.jpg)
Каубои и извънземни [bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Каубои и извънземни [bg]». Краткое содержание книги:
Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.
Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.
Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.
Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.
Долархайд се приближи до мястото, където двама от най-верните му мъже, Грийви и Паркър, бяха вързали Мърфи за два коня — ръцете му бяха привързани към седлото на единия, а краката му — към другия. Конете стояха покорно и чакаха, засега… Но не задълго.
Долархайд се приближи достатъчно, за да погледне в разширените, ужасени очи на Рой Мърфи и му позволи да надзърне в неговите собствени.
— Откога работиш за мен? Две седмици някъде? — попита го той. — Май не знаеш с кого си имаш работа, а, Рой? Никой не ми вика „Полковник“. Кажи-речи всички, които са го правили, са умирали — Долархайд направи пауза, за да могат думите му да стигнат до Рой. Очите на клетника се изцъклиха още повече. — Сега ти, Ед и Малкия Мики трябваше да гоните загубени добичета… Колко намерихте?
Рой с мъка заоформя думи.
— К-к-към двайсе’ и четири, шефе…
Лицето на Долархайд не помръдна.
— Казваш, че не си пил… но те надушвам. Не уважаваш ли правилата ми, господинчо? Какъв е тоя, дето ми взривява кравите и после разправя глупости… Не можа ли да измислиш нещо по-умно? Къде са другите осемнайсет животни, Рой?
Рой тръсна глава.
— Истината ти казвам, блесна една светлина…
— Значи блясват някакви светлини, ти падаш в реката, после излизаш и… — лицето на Долархайд се изкриви в отвратена гримаса. — Двама от най-опитните ми кравари „изчезват“ просто ей така. А и тия, тия взривени… — гласът му замря, докато оглеждаше останките около себе си. — Нямаше буря тая вечер, никакви светкавици… Май не ме уважаваш, иначе няма да ме лъжеш… нали тъй? — Долархайд извади огромен индиански нож от колана си и той лъсна на светлината, красив и смъртоносен. — Най-важното за уважението е, че когато го няма, всичко се скапва… Не на мен тия! Нали схващаш, Рой?
Мърфи дори не се опита да отвърне. При вида на ножа по панталоните му се разля урина и покапа по земята.
Студената, присмехулна усмивка на Долархайд се скри в мига, в който до ушите му достигна тропотът на коне. Обърна се и зачака с нож в ръка. Показаха се мъжете, които по-рано бяха слезли в града. Той разгледа лицата им, като търсеше две. Видя само едното — Нат Колорадо и се намръщи. Трябва да се е случило нещо сериозно, иначе Нат нямаше да го търси чак тук.
Младежът спря пред него и слезе от коня.
— Къде е Пърси? — попита Долархайд.
Нат погледна първо ножа, после лицето на Полковника. Последното предизвика нотка на страх и уважение в гласа на Нат.
— Тагарт го заключи, шефе — рече той.
Долархайд се изпъна като стълб.
— Защо? — попита пресипнало. — За какво? Какво по дяволите е направил пак?
Нат отвърна пряко волята си:
— Застреля шерифски наместник.
— Мамицата му стара! — юмрукът на Долархайд се сви около дръжката на ножа.
Конете наоколо се раздвижиха неспокойно, щом усетиха гнева му. Двата, за които бе вързан Рой и вече разпъваха тялото му с всяко свое малко движение, също трепнаха.
— Не го уби — добави Нат, сякаш това щеше да успокои гнева на Долархайд.
— За кого се мисли тоя Тагарт?! — Гласът на Полковника стигаше на Нат да благодари на Бога, че не е Тагарт. — Нямаше да има работа, ако… Този град е мой!
Рой Мърфи извика от болка, когато двата коня без ездачи продължиха да пристъпват в противоположни посоки, достатъчно, за да измъкнат някой крайник от ставата му — ала Долархайд не му обърна внимание. Полковника се разбесня срещу Нат:
— Сега трябва да ходя там, да го уговарям… заради това, че ти не си се погрижил за сина ми! Не съм ли ти казвал да го наглеждаш?
Долархайд рязко се обърна и с ножа разсече въжето, стегнало краката на Мърфи. Те тупнаха на земята и той въздъхна облекчен.
— Благодаря…
Долархайд шляпна другия кон по задницата и той се втурна в нощта, повлякъл със себе си пищящия Рой Мърфи.
Долархайд прибра ножа и направи крачка към Нат. Той едва посмя да хвърли поглед към осиновителя си. Юмруците на Долархайд още бяха стиснати. Лицето на Нат подсказваше, че той знае, че е дошъл неговият ред… Подготвен за удара, Нат впери поглед в земята.
Долархайд изгледа своя най-доверен помощник, втренчен в останките от крави, мислещ си вероятно, че самият Полковник го е сторил и че това чака и него.
Юмруците на Долархайд се отпуснаха. Той остана така още няколко секунди. Поклати глава, обърна се и извика: