Натрапчиви мисли за петък [bg]

— Ще се постарая да не ви преча.

Мъжът не седна, а отиде в далечния край на стаята и се облегна на стената, скръстил ръце на гърдите си и прегърнал папката.

— Не се притеснявайте — обърна се той към останалите с невъзмутимо изражение на лицето. — Все едно ме няма. Аз не участвам в разследването.

— И по-добре. — Хусейн насочи вниманието си към Фрида. — Докъде бяхме стигнали?

Фрида не отговори веднага. Тя се извърна към облегналия се на стената непознат мъж, който се усмихваше с едва доловима усмивка.

— Бих предпочела да застанете така, че да мога да ви виждам.

— Напълно сте права. — Мъжът направи няколко крачки и застана странично на Фрида. — Така добре ли е?

Фрида кимна с глава, после отново впери поглед в Хусейн.

— Интересува ви дали си спомням да съм виждала Санди близо до „Складовете“. И отговорът е, да, спомням си много добре.

— И държанието му беше агресивно?

— Не бих го нарекла така.

— Крещял е, хвърлил е по вас торба за боклук, ритнал е кофата за смет. Как според вас се нарича това?

— По-скоро беше превъзбуден.

— Добре. Да приемем, че е бил „превъзбуден“. Защо не счетохте за необходимо да ми кажете за тази ваша бегла среща с бившия ви партньор?

— Не смятах, че е от значение.

— Нали си давате сметка, че това е бил един от последните пъти, когато е бил видян, преди да изчезне. От онзи момент нататък не му е оставало много да живее. Най-много още ден-два.

Фрида я погледна съсредоточено; лицето й беше като маска, а тъмните й очи проблясваха.

— В продължение на година и половина Александър Холанд непрекъснато ви е притеснявал и накрая е бил убит. Как ще коментирате това?

— Това е несериозен въпрос — намеси се Хопкинс.

— Добре. Интересува ме как така сте заобиколена от събития, свързани с насилие и душевни травми. Вече говорихме за някои случки от последните няколко години…

— Да спрем до тук — прекъсна я Хопкинс. — Ако имате конкретни въпроси във връзка с разследваното престъпление, д-р Клайн може да ви отговори.

— Можете ли да ми кажете нещо за Майлс Торнтън?

Фрида Клайн се намръщи и леко се наведе напред.

— Майлс? Намерили ли са го?

— Не — обади се Брайънт за пръв път от началото на разпита. — Но вие сте съобщили за изчезването му и доколкото разбрах, той също се е държал агресивно с вас.

Таня Хопкинс поиска да се намеси, но Фрида се обърна към нея:

— Всичко е наред. Знам, че искате да ме защитите от самата мен, но аз предпочитам да отговоря на тези въпроси. Да, аз съобщих, че Майлс е изчезнал. Да, той е склонен да проявява агресия и да създава напрежение, често е объркан и губи реална представа за нещата.

— Значи сега имаме не един, а двама агресивни мъже, които са се нахвърлили срещу вас през последните няколко седмици. Единият от тях е изчезнал, а другият е бил убит — заключи Хусейн.

— Достатъчно. — Таня Хопкинс се изправи и погледна към Фрида, очаквайки и тя да направи същото.