Натрапчиви мисли за петък [bg]

— Не знам. Но мога да предположа.

— И какво е вашето предположение?

— Бил е подхвърлен, разбира се.

— Разбира се?

— Да. От Дийн Рийв.

Глен Брайънт изсумтя. Хусейн остави портфейла на масата.

— Мисля, че ще трябва отново да поговорите с адвокатката си.

Таня Хопкинс се озадачи, когато Фрида пристигна на срещата им в четвъртък сутринта с мъж на средна възраст, облечен с костюм, и направо се смая, когато тя й го представи като главен криминален инспектор Малкълм Карлсън.

— Нищо не разбирам — каза Хопкинс.

— Тук съм само като неин приятел — обясни Карлсън. — Да й помогна със съвети.

— Мисля, че това е мое задължение.

— Няма да се конкурирам с вас.

Хопкинс очевидно се двоумеше.

— Ако главен криминален инспектор Хусейн научи, че неин колега е присъствал на срещата между заподозряна и нейната адвокатка…

— Днес е почивният ми ден. Просто съм се срещнал с моя близка приятелка.

Хопкинс се извърна към Фрида, която беше отишла до прозореца и гледаше навън. Кантората на Хопкинс гледаше към Риджънс Канал в Излингтън, където деца с яркожълти спасителни жилетки плаваха с канута.

— Свързан ли сте с разследването по някакъв начин? — попита Хопкинс.

— Не.

— Имате ли привилегирован достъп до информацията по него?

— Не.

— Аз съм адвокатка на Фрида, а не ваша адвокатка. Ако бях ваша адвокатка, щях да ви хвана за врата и да ви изхвърля от стаята.

— Това ми е известно.

Тримата седнаха на столове около ниска стъклена масичка за кафе. Хопкинс взе сноп листи, извади една писалка и отвори капачката й.

— Казаха ни да се явим в полицейския участък в Алтем утре в десет. Със сигурност ще ти предявят обвинение за убийството на Александър Холанд.

Тя се огледа, сякаш очакваше реакция, но такава нямаше. Карлсън беше забил поглед в пода. Фрида мислеше напрегнато, но не каза нищо.

— Ще те пуснат под парична гаранция, но ще задържат паспорта ти — продължи Хопкинс. — Ще ти поставят известни условия, но те не са проблем. А сега трябва да обмислим нашата стратегия.

— Нашата стратегия? — повдигна вежди Фрида.

— Възнамерявам да те свържа с една адвокатка, Дженифър Сидни, която има правото да пледира в съда. Тя би свършила чудесна работа.

— Същата, която беше защитник на Съмършам в процеса срещу него — обади се Карлсън с мрачна усмивка.

— Нещо смешно ли има? — попита Фрида.