Натрапчиви мисли за петък [bg]

— Имате предвид Дийн Рийв?

— Да. Имам предвид Дийн Рийв. Вие очевидно сте жена, която трудно би приела нечия друга версия за истината. Следвайте това, което ви казах.

— Д-р Клайн…

— Познавам този търпелив тон. Стига с това д-р Клайн. Явно сте решили, че се заблуждавам.

— Вие не само се заблуждавате. Вие възпрепятствате работата ни.

— Имате предвид заповедта за обиск ли? Добре. — Фрида уморено повдигна рамене. — Претърсете дома ми. Къде трябва да се подпиша?

— Понякога — каза Таня Хопкинс, като я хвана за лакътя и я задърпа към вратата, — разпитваният се превръща в техния най-голям враг. Тръгваме.

— Д-р Клайн?

Фрида, Хусейн и Таня Хопкинс се озърнаха. Беше мъжът, който стоеше облегнат на стената.

— Да?

— Може ли да ви задам един въпрос? — попита мъжът.

— Кой сте вие? — попита на свой ред Фрида. — Нямам представа защо сте тук.

Мъжът отново примигна.

— Моля да ме извините — каза той. — Пропуснах да ви се представя. Казвам се Левин. Уолтър Левин.

— В качеството си на какъв сте тук?

— Нямам нищо общо с разследването. Изпратен съм от Министерството на вътрешните работи. Малко е трудно за обяснение.

— Ако имате въпроси, ще трябва да ги зададете чрез мен — обади се Таня Хопкинс.

— Не се интересувам от настоящия случай. — Левин се отмести от стената и изпъна гръб. — Прочетох досието ви. — Той се усмихна широко. — Впечатляващо. Направо изумително. Исусе! Потресаващият случай с момичето, за което сте помогнали да бъде открито в онова мазе. В къщата в Кройдън.

— Моля ви! — Хусейн започваше да губи търпение. — В момента провеждаме разпит.

— Всичко е наред. — Едва сега Фрида се вгледа внимателно в него и забеляза усмихнатото му лице и проницателния му поглед. — Какво по-точно ви интересува?

— Любопитен съм да узная — тъй като от документите по случая не става ясно — какво събуди първоначалното ви подозрение?

Фрида се замисли за момент. Струваше й се, че се е случило доста отдавна, и то на някой друг.

— В кабинета ми дойде млад човек. После се оказа, че е бил мним пациент — подставено лице в проект, предназначен за медиите. В хода на разговора ми разказа една история: как като дете е подстригвал косата на баща си. Тя ми прозвуча странно и в същото време в нея имаше нещо истинско. Поставих си за цел да разбера откъде тръгва тази история. Това е всичко.

— Невероятно! — възкликна Левин.

— Вие за това ли сте дошли? Да разпитвате за разследване отпреди две години? — попита Хусейн с рязък тон.

— Не. Исках лично да се запозная с д-р Клайн — отвърна Левин. — Изумителна история!

— И все пак, освен че сте възхитен, за какво точно сте тук? — настоя Хусейн.

Левин не отговори, само гледаше Фрида с почуда.

— Ужасно съжалявам за всичко това — каза той накрая.

— Аз също — отвърна Фрида.