Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
— Транспортни помощи. Май ги получават всички алкохолици в този социален рай, където ние, останалите, им плащаме.
— Не — възрази Ернандес. — Категорично. Обикновени касови бележки. Подозирам, че е търгувал с тях.
— С бележки от таксита? Че защо? Ядат ли се? — попита Бекстрьом.
— Познава някой шофьор на такси, изкупува останалите му касови бележки на, да речем, двайсет процента от стойността, а после ги продава на, да кажем, петдесет процента от цената на някого, който може да ги използва като разходи за приспадане на данъците. Сто на сто е понаучил нещо за толкова години работа като отчетник, пък и са му останали контакти от онова време — обясни Ернандес.
— Мислех си, че дъртите пияндета събират празни бутилки — отвърна Бекстрьом.
— Този едва ли — заяви Ернандес.
Какво общо има това със случая, по дяволите, пък и колко скъп само стана алкохолът, помисли си Бекстрьом и сви рамене.
— Това ли е всичко? — попита.
— Да. Май че това е всичко на този етап — отвърна Ернандес и се изправи. — Между другото, ти и твоите колеги ще получите лично съобщение с цялата информация, до която сме се добрали с Петер досега, включително някои снимки от местопрестъплението и аутопсията, по-късно днес. Ще ги пратим по мейла.
— Добре — отговори Бекстрьом.
Направо изумително добре — предвид факта, че лапландски селянин и кавалер за танго са се хванали да работят в екип, помисли си той.
12
Криминален инспектор Аника Карлсон работеше още от 7:30 сутринта, макар да си бе легнала едва след полунощ.
Едва бе седнала на бюрото си, когато Петер Ниеми ѝ се обади по мобилния, за да разкаже за откритите дрехи.
— Търсих Бекстрьом, но не отговаря — обясни Ниеми.
— Аз също го търся. Сигурно скоро ще изникне отнякъде. Безпокоя се за него. Май не се чувства добре. Вчера имаше наистина ужасен вид. Не знам дали си забелязал.
— О, да, но какво сега — отвърна Ниеми, — понеже и полякът, и колегите му трябва да бъдат изслушани, а колкото по-скоро, толкова по-добре, реших да се обадя на теб.
— За което ти благодаря.
Ниеми е свестен, помисли си Карлсон. Доста свестен. Не просто прилежен в работата си, а от малкото, дето наистина работят с хъс.
— Бях на мястото, както казах, преровихме контейнера, но не намерихме нещо важно. Не открихме нищо и в околността, в случай че се каниш да попиташ. Дори замъкнах полицаи с кучета, макар да бе посред нощ. После разпитах човека, дето е докопал торбата с дрехите. Приятно момче. Говори шведски едва ли не по-добре от такива като мене — рече Ниеми и се подсмихна, чу се по гласа му. — Но тъй като бяхме малко пришпорени от обстоятелствата, разговорът ни беше съвсем кратък.
— И сега искаш да го направя както си му е редът, с аудиозапис и протокол — предположи Карлсон, усмихна се и тя и това също се чу.
Защо не може всички мъже да са като Ниеми, си каза.
— Да — отвърна той. — Това е положението, знаеш.
— Добре, ще имам грижата — обеща Аника Карлсон.
Понеже ти ме молиш, си каза наум.
После пак се обади на Бекстрьом, но мобилният му все още бе изключен, макар вече да наближаваше 8:30. Аника Карлсон поклати глава, взе Фелисия Петершон, изкараха една от служебните коли и отфучаха към Екенсбергсгатан, за да говорят с Йежти Сарнецки и четиримата му сънародници, които бяха заети с ремонта на сграда с жилища под наем в Солна, на стотици мили северно от родното им място.
Фелисия Петершон, 23, бе завършила полицейската академия през януари същата година. Това беше първият ѝ стаж — в Криминалния отдел на Солна, и още след първата седмица ѝ се наложи да помага в разследване на убийство. Фелисия бе родена в Бразилия. Дете от дом за сираци в Сао Пауло. На годинка бе осиновена от двойка шведи, които работеха в полицията и живееха на островите в Меларен извън Стокхолм. Сега и тя самата бе станала ченге подобно на много деца на полицаи. Млада и без практически опит, но перспективна за професията. В добра физическа форма, спокойна и уравновесена, а и работата като че ли ѝ харесваше.
Определено ще стане много успешна, бе си помислила Аника Карлсон при първата им среща.
— Нали ще се ориентираш до Екенсбергсвеген, Фелисия? — попита, щом седна на седалката до шофьорската и закопча колана.
— Тъй вярно, шефе — кимна Фелисия Петершон.
— Надявам се, че и полски знаеш? — рече Аника.
— Разбира се, шефе. Тъй вярно. Че кой не го знае — усмихна се Фелисия.
— Нещо друго, което би трябвало да знам? — попита Аника Карлсон.
И остроумна, отбеляза наум.
— Приятелите ме наричат Лиса — отвърна Фелисия. — Ако искаш, може и ти.