Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Онзи, който убие дракона [bg]
Онзи, който убие дракона [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Онзи, който убие дракона [bg]

Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:

Любимецът на литературната критика и на четящата аудитория в Швеция Дейф Г. В. Першон (р. 1945) има зад гърба си три десетилетия като автор на криминални романи, обагрени с хумор, преминаващ в сатира. Освен бележит писател Лейф Г. В. Першон е и най-известният криминолог на Швеция, преподавател в шведската Полицейска академия и редовно консултира полицаите, разследващи тежки престъпления. Специалист от такъв ранг неминуемо вижда язвите в съвременното общество и съвсем закономерно вплита тази проблематика в своите романи. Защото скандинавският криминален роман не е просто поредното убийство, разплетено след дежурните перипетии, а сложна критика и вивисекция на съвременния човек, задълбочено вглеждане в ценностната му система. Першон е носител на няколко престижни литературни награди, в това число „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски криминален роман, и е трикратен лауреат на наградата на Шведската академия на криминалните автори. Неподражаемият антигерой комисар Еверт Бекстрьом се е сдобил с убийство за разследване. Най-очебийните открития на полицаите от Солна по време на предварителния оглед на местопрестъплението са: вратовръзка с петно от сос, чугунен капак на тенджера и най-обикновен чук с пречупена дръжка. Изобщо не е необходимо човек да бъде следовател, за да прозре, че по всяка вероятност това са оръжията на едно твърде обичайно убийство — пречукан пияница. Стига само да притежава очи, за да гледа, и достатъчно здрав стомах да понесе гледката. Въпреки че строгите предписания на лекаря (който настоява Бекстрьом да промени нездравословния си начин на живот) заплашват да навредят на иначе безотказните му анализаторски способности, комисарят забелязва в случая нещо гнило, което прави разрешаването му непосилна задача за редовите му колеги. Наложителна е именно неговата намеса и служебното оръжие трябва да му бъде върнато — на всяка цена.
1 ... 15 16 17 18 19 20 21 22 23 ... 130
Перейти на страницу:

— Транспортни помощи. Май ги получават всички алкохолици в този социален рай, където ние, останалите, им плащаме.

— Не — възрази Ернандес. — Категорично. Обикновени касови бележки. Подозирам, че е търгувал с тях.

— С бележки от таксита? Че защо? Ядат ли се? — попита Бекстрьом.

— Познава някой шофьор на такси, изкупува останалите му касови бележки на, да речем, двайсет процента от стойността, а после ги продава на, да кажем, петдесет процента от цената на някого, който може да ги използва като разходи за приспадане на данъците. Сто на сто е понаучил нещо за толкова години работа като отчетник, пък и са му останали контакти от онова време — обясни Ернандес.

— Мислех си, че дъртите пияндета събират празни бутилки — отвърна Бекстрьом.

— Този едва ли — заяви Ернандес.

Какво общо има това със случая, по дяволите, пък и колко скъп само стана алкохолът, помисли си Бекстрьом и сви рамене.

— Това ли е всичко? — попита.

— Да. Май че това е всичко на този етап — отвърна Ернандес и се изправи. — Между другото, ти и твоите колеги ще получите лично съобщение с цялата информация, до която сме се добрали с Петер досега, включително някои снимки от местопрестъплението и аутопсията, по-късно днес. Ще ги пратим по мейла.

— Добре — отговори Бекстрьом.

Направо изумително добре — предвид факта, че лапландски селянин и кавалер за танго са се хванали да работят в екип, помисли си той.

12

Криминален инспектор Аника Карлсон работеше още от 7:30 сутринта, макар да си бе легнала едва след полунощ.

Едва бе седнала на бюрото си, когато Петер Ниеми ѝ се обади по мобилния, за да разкаже за откритите дрехи.

— Търсих Бекстрьом, но не отговаря — обясни Ниеми.

— Аз също го търся. Сигурно скоро ще изникне отнякъде. Безпокоя се за него. Май не се чувства добре. Вчера имаше наистина ужасен вид. Не знам дали си забелязал.

— О, да, но какво сега — отвърна Ниеми, — понеже и полякът, и колегите му трябва да бъдат изслушани, а колкото по-скоро, толкова по-добре, реших да се обадя на теб.

— За което ти благодаря.

Ниеми е свестен, помисли си Карлсон. Доста свестен. Не просто прилежен в работата си, а от малкото, дето наистина работят с хъс.

— Бях на мястото, както казах, преровихме контейнера, но не намерихме нещо важно. Не открихме нищо и в околността, в случай че се каниш да попиташ. Дори замъкнах полицаи с кучета, макар да бе посред нощ. После разпитах човека, дето е докопал торбата с дрехите. Приятно момче. Говори шведски едва ли не по-добре от такива като мене — рече Ниеми и се подсмихна, чу се по гласа му. — Но тъй като бяхме малко пришпорени от обстоятелствата, разговорът ни беше съвсем кратък.

— И сега искаш да го направя както си му е редът, с аудиозапис и протокол — предположи Карлсон, усмихна се и тя и това също се чу.

Защо не може всички мъже да са като Ниеми, си каза.

— Да — отвърна той. — Това е положението, знаеш.

— Добре, ще имам грижата — обеща Аника Карлсон.

Понеже ти ме молиш, си каза наум.

После пак се обади на Бекстрьом, но мобилният му все още бе изключен, макар вече да наближаваше 8:30. Аника Карлсон поклати глава, взе Фелисия Петершон, изкараха една от служебните коли и отфучаха към Екенсбергсгатан, за да говорят с Йежти Сарнецки и четиримата му сънародници, които бяха заети с ремонта на сграда с жилища под наем в Солна, на стотици мили северно от родното им място.

Фелисия Петершон, 23, бе завършила полицейската академия през януари същата година. Това беше първият ѝ стаж — в Криминалния отдел на Солна, и още след първата седмица ѝ се наложи да помага в разследване на убийство. Фелисия бе родена в Бразилия. Дете от дом за сираци в Сао Пауло. На годинка бе осиновена от двойка шведи, които работеха в полицията и живееха на островите в Меларен извън Стокхолм. Сега и тя самата бе станала ченге подобно на много деца на полицаи. Млада и без практически опит, но перспективна за професията. В добра физическа форма, спокойна и уравновесена, а и работата като че ли ѝ харесваше.

Определено ще стане много успешна, бе си помислила Аника Карлсон при първата им среща.

— Нали ще се ориентираш до Екенсбергсвеген, Фелисия? — попита, щом седна на седалката до шофьорската и закопча колана.

— Тъй вярно, шефе — кимна Фелисия Петершон.

— Надявам се, че и полски знаеш? — рече Аника.

— Разбира се, шефе. Тъй вярно. Че кой не го знае — усмихна се Фелисия.

— Нещо друго, което би трябвало да знам? — попита Аника Карлсон.

И остроумна, отбеляза наум.

— Приятелите ме наричат Лиса — отвърна Фелисия. — Ако искаш, може и ти.

1 ... 15 16 17 18 19 20 21 22 23 ... 130
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)