![Тайната на фараоните [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/9/0/tajnata-na-faraonite-bg-download.jpg)
Тайната на фараоните [bg]
- Автор: Касслер Клайв, Браун Грэм
- Серия: Досиетата NUMA #13
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Pro Book
- ISBN: 978-619-7502-05-3
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на фараоните [bg]». Краткое содержание книги:
— Защо се бавят толкова? — попита младата лаборантка, която седеше до нея.
— Сигурно асансьорът не работи — пошегува се Рената, а после се принуди да се изправи и да провери останалите.
Стаята беше претъпкана с хората, които бе успяла да прибере тук в началото на атаката. Включително една сестра, лаборантка, четири деца и дванайсет възрастни пациенти с различни заболявания. Сред тях имаше и трима имигранти, които бяха отплавали с разнебитена лодка от брега на Тунис, бяха оцелели под изпепеляващото слънце и накрая бяха преживели буря и две нападения на акули, докато преплували последните петстотин метра. Струваше ѝ се нечестно след толкова мъки да умрат от отравяне с въглероден двуокис в операционната на болницата, където бяха спасени.
След като видя, че няколко пациенти не реагират, тя взе последната от преносимите бутилки кислород. Отвори клапана, но не чу нищо. Беше празна.
Бутилката падна от ръката ѝ, изтрака на пода и се затъркаля към отсрещната стена. Никой не реагира. Всички припадаха, унасяха се в сън, който скоро можеше да доведе до мозъчно увреждане или смърт.
Тя се запрепъва към вратата, сложи ръка на лентата и се опита да я обели. Но нямаше сили.
— Концентрирай се, Рената — заповяда си. — Концентрирай се.
Нещо оранжево влезе в отсрещната стая. Мъж с някаква униформа. Измореното ѝ съзнание си помисли, че прилича на астронавт. Или на извънземен. Или просто халюцинираше. И това, че той сякаш веднага изчезна, само потвърди последното ѝ предположение.
Тя хвана лентата, понечи да я дръпне и чу вик:
— Недей!
Пусна я. Падна на колене, после настрани. Легна на пода и видя как тъничка тръбичка се подава през найлона под вратата. Съскаше като змия и за секунда ѝ се стори, че е точно това — змия.
Съзнанието ѝ започна да се прояснява. Кислород — чист, студен кислород — се изливаше в стаята.
Отначало бавно, но после много по-бързо паяжините започнаха да изчезват. Кислородът нахлу в главата ѝ болезнено. Тя вдиша дълбоко, по тялото и премина тръпка и я заля прилив на адреналин като след дълго бягане.
Втора тръбичка се подаде и притокът се удвои. Тя отстъпи настрани, за да може кислородът да достигне до останалите.
Когато си върна силите, се изправи и залепи лице до прозореца на вратата. Астронавтът в оранжево се появи отново, движеше се към интеркома на отсрещната стена. До нея говорителят оживя с пращящ звук:
— Добре ли са всички?
— Мисля, че ще се оправят — каза тя. — Какво е станало с главата ви? Кървите.
— Ударих се — каза Кърт.
Тя си спомни, че чу изстрели. Тогава си помисли, че си въобразява или дори халюцинира.
— Чух изстрели — каза тя. — Нападна ли ви някой?
Той стана по-сериозен.
— Всъщност ме нападна.
— Как изглеждаше? — попита тя. — Сам ли беше?
Спасителят ѝ пристъпи от крак на крака и позата му леко се скова.
— Доколкото мога да преценя — каза той, без да звучи вече толкова весело. — Очаквахте ли някакви проблеми?
Тя се поколеба. Вероятно вече беше казала твърде много. И все пак, ако съществуваше опасност, този мъж бе единственият, който можеше да ги защити, докато италианците дойдат.
— Аз просто… — започна, после смени тактиката: — Цялата тази работа е много объркваща.
Виждаше го как я гледа през напукания визьор и прозореца на вратата. Разкривяването беше голямо и не можеше да разчете изражението му, но усети, че я преценява. Сякаш можеше да види мислите ѝ.
— Права сте — каза той накрая. — Много е объркващо. Всичко.
От тона му разбра, че отчасти има предвид и нея. Нямаше какво друго да стори сега, освен да замълчи. Той ѝ беше спасил живота, но тя нямаше представа кой е всъщност.
10
Национално летище „Рейгън“, Вашингтон, 05:30 ч.
Вицепрезидентът Джеймс Сандекър запали пура със сребърна запалка „Зипо“ която беше купил в Хавай преди почти четиридесет години. Имаше много други запалки, някои скъпи, но доста попътувалата „Зипо“, която беше излъскана на места от пръстите му, му беше любимата. Напомняше му, че някои неща са създадени трайни.
Той дръпна от пурата, наслаждавайки се на аромата, и после издиша кръгче дим. Няколко души поглеждаха крадешком към него. Пушенето беше забранено на „Еър Форс 2“, но никой нямаше да каже това на вицепрезидента. Особено когато седяха на пистата и не помръдваха, когато трябваше да летят към Рим за икономическа среща на върха.
Всъщност ги задържаха само от десет, може би петнайсет минути, но „Еър Форс 1“ и „Еър Форс 2“ никога не чакаха на пистата, освен заради технически проблем. И ако случаят беше такъв, Тайните служби щяха да отпратят пилотите и да свалят вицепрезидента от самолета, докато повредата бъде отстранена.