За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Нека предположим, че при нас съществува общество от хора, които са така встрастени в лова, че се занимават само с него; съвсем сигурно е в такъв случай, че това занятие ще им внуши известна жестокост. Но ако тия хора освен това можеха да придобият някакъв вкус към музиката, у тях веднага щеше да се забележи разлика и в поведението им, и в нравите им. Най-сетне упражненията на гърците са възбуждали у тях само някакви страсти, суровост, гняв, жестокост. А музиката пробужда всички чувства и дава възможност на душата да изпита доброта, състрадание, нежност, тиха радост. Нашите автори моралисти, които с такава строгост ни забраняват театрите, ни карат в същност да почувствуваме с достатъчна сила властта, която музиката има над нашите души.
И ако на това общество от хора, за което говорих, дадат само барабани и тръби, няма ли да бъде вярно, че те по-трудно ще се доберат до целта си, отколкото ако им дадат нежна музика. Така че древните са били прави, когато при определени обстоятелства са давали предпочитание на един или друг начин на въздействие върху нравите.
Но защо, ще ми кажат, давате предпочитание на музиката? Защото от всички сетивни удоволствия тя най-малко уврежда душата. Ние се изчервяваме, когато четем у Плутарх как тиванците, за да смекчат нравите на младежите, са установили чрез закон един вид любов, която би трябвало да бъде осъдена от всички народи на света.
КНИГА ПЕТА
ЗАКОНИТЕ, КОИТО СЪЗДАВА ЗАКОНОДАТЕЛЯТ, ТРЯБВА ДА СЪОТВЕТСТВУВАТ НА НАЧИНА НА УПРАВЛЕНИЕ
Глава
I
Идеята на тази книга
Ние току-що видяхме, че законите на възпитанието трябва да съответствуват на принципа на всяко управление. Същото важи и за законите, които законодателят създава. Това съответствие на законите с принципа на управление поставя в напрегнато състояние всички пружини на управлението; и от това самият принцип получава нова сила. По тоя начин при физическите упражнения след всяко действие винаги следва противодействие.
Ние ще разгледаме това съответствие при всеки вид управление; и ще започнем с републиканската държава, принципът на която е добродетелта.
Глава II
Какво представлява добродетелта в политическата държава
В републиката добродетелта е нещо много просто; това е любовта към републиката; това е чувство, а не поредица от знания; и последният човек в държавата може да притежава това чувство — така, както може да го притежава и първият от хората там. Щом веднъж народът е усвоил добрите правила, той се придържа към тях по-дълго, отколкото така наречените порядъчни хора. Рядко разложението започва с него. От оскъдността на своите познания той често черпи по-силна привързаност към това, което е установено.
Любовта към отечеството поражда добри нрави, а добрите нрави пораждат любов към отечеството. Колкото по-малко удовлетворяваме личните си страсти, толкова повече се отдаваме на общите. Защо монасите обичат така много своите ордени? Тъкмо заради непоносимостта в тях. Техният правилник ги лишава от всичко, което подхранва обикновените страсти; впрочем на тях им остава само една страст — към самия правилник, който ги осакатява. Колкото той е по-суров, т. е. колкото повече наклонности орязва, толкова повече сила придава на наклонностите, които им оставя.
Глава
III
Какво представлява любовта към републиката при демокрацията
Любовта към републиката при демокрацията е любов към демокрацията; любовта към демокрацията е любов към равенството.
Любовта към демокрацията е още любов към умереността. Тъй като там всеки е длъжен да постигне еднакво благополучие и еднакви изгоди, всеки трябва да изпита същите удоволствия и да подхрани в себе си същите надежди, както и другите; а всичко това е възможно само при една обща умереност.