Андромеда [A for Andromeda - bg]

— Не, благодаря.

— Изпратихте ми телекс до Женева. — Кауфман си взе една пура. — Преди няколко месеца.

— Да.

— Оттогава не сте се обаждали.

— Промених решението си. — Бриджър притеснено потръпна.

— Сега може би е време да го промените още веднъж. Знаете ли, през тези няколко месеца бяхме доста объркани — беше сериозен, но любезен и спокоен. Бриджър пак погледна виновно през задното стъкло. — Казах ви да не се безпокоите. Ще се погрижим за това. — Той запали пурата със сребърна запалка, инкрустирана със скъпоценни камъни, и дръпна. — Наистина ли е съобщение от Космоса?

— Да.

— От друга планета?

— От много далечна планета.

— Някъде в Андромеда ли?

— Точно така.

— Е, това е достатъчно далече.

— Какво… — Бриджър сбърчи нос от дима на пурата.

— Какво имам предвид ли? Ще стигна и до това. В Америка — по това време бях там — новината предизвика сензация. Всички бяха много обезпокоени. И в Европа, навсякъде. После вашето правителство казва: «Нищо. Няма нищо. Ще ви кажем по-късно.» И така нататък. А хората забравят. Времето минава и те постепенно забравят. Имат си други неприятности. Обаче има нещо, нали?

— Официално няма нищо.

— Не, разбира се… официално няма нищо. Опитвахме, но навсякъде се сблъскахме със стена. Всички мълчат като риби.

— Включително и аз.

Вече бяха направили половин обиколка на Риджънт Парк. Бриджър погледна часовника си.

— Надвечер трябва да се върна.

— Вие работите за британското правителство, нали? — Кауфман го каза тъй, сякаш водеха любезен разговор.

— Член съм на екипа им — отвърна Бриджър.

— Който работи върху съобщението ли?

— Защо ви интересува това?

— Интересува ни всичко, което е важно. А това може да се окаже много важно.

— Може. Но може и да не е важно.

— Продължавате работата си, нали? Моля ви, не си придавайте толкова тайнствен вид. Не ви подпитвам.

— Не, няма да работя повече.

— Защо?

— Не искам да оставам вечно на държавна работа.

Минаха покрай зоологическата градина и се насочиха към Портланд Плейс. Като завиха на запад към Мерилебаун, Кауфман се обади:

— Значи бихте искали нещо по-доходно? При нас ли?

— Така смятах — отвърна Бриджър, като примигваше и гледаше в краката си.

— Докато ви сполетя малкото фиаско в Болдършо, нали?

— Вие знаехте ли? — Бриджър го изгледа остро. — При Олройд?

— Естествено, че знаех.

Направо преливаше от любезност, беше самата благост. Бриджър пак заразглежда обувките си.

— Не исках никакви неприятности.

— Не биваше да се обърквате тъй лесно — рече Кауфман. — И в същото време не трябва да ни издавате. Може да се занимаваме с нещо друго.

Те отново завиха на север по Бейкър Стрийт.