Зазоряване
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Зазоряване». Краткое содержание книги:
— О — каза той, опитвайки се да прикрие облекчението си — О.
Нова песен започна, но той не забеляза промяната този път.
— Кога? — прошепна той.
— Не знам със сигурност. След седмица-две може би.
Гласът му се промени, прие защитнически, подигравателен оттенък.
— Защо е задържането?
— Просто не исках да прекарам медения си месец, гърчейки се от болка.
— А как би предпочела да го изкараш? Играейки на дама? Ха-ха.
— Много смешно.
— Шегувам се, Бела. Но, честно, не виждам смисъла. Не можеш да имаш истински меден месец с твоя вампир, тогава защо изобщо да преминаваш през това? Наречи патицата, патица. Това не е първият път, когато го отлагаш. Това е хубаво нещо, обаче — каза той. — Не се срамувай от това.
— Нищо не отлагам — казах рязко — И да, мога да имам истински меден месец! Мога да правя, каквото си искам! Изкарай си носа от работата ми!
Той спря бавното обикаляне в кръг внезапно. За един момент се зачудих дали най-сетне не бе забелязал смяната на музиката и се зарових из ума си за начин да пригладя малката ни караница преди да ми е казал довиждане. Не трябваше да се разделяме с този тон.
И тогава очите му се разшириха в странен вид объркан ужас.
— Какво? — задъха се той. — Какво каза?
— За кое…? Джейк? Какво има?
— Какво имаш предвид? Да имаш истински меден месец? Докато си още човек? Шегуваш ли се? Това е много извратена шега, Бела!
Зяпнах го.
— Казах да не си пъхаш носа, Джейк. Това изобщо не е твоя работа. Не трябваше да… дори не трябва да говорим за това. Лично е…
Огромните му ръце се вкопчиха в раменете ми, обвивайки ги изцяло.
— Ау, Джейк! Пусни ме!
Той ме разтърси.
— Бела! Изгубила си си ума ли? Не може да си толкова глупава! Кажи ми, че се шегуваш!
Той ме разтърси отново. Ръцете му, стегнати като турникети, трепереха, изпращайки вибрации дълбоко в костите ми.
— Джейк… спри!
Тъмнината изведнъж беше пренаселена.
— Махни си ръцете от нея! — гласът на Едуард беше студен като лед, остър като бръснач.
Зад Джейкъб прозвуча ниско ръмжене от черната нощ и после още едно, заглушаващо първото.
— Джейк, братле, отдръпни се — чух подканата на Сет Клиъруотър. — Откачаш.
Джейкъб изглежда беше замръзнал, ужасените му очи — разширени и втренчени.
— Ще я нараниш — прошепна Сет — Пусни я.
— Сега! — изръмжа Едуард.
Ръцете на Джейкъб паднаха от двете му страни и внезапния приток на кръв през чакащите ми вени беше почти болезнен. Преди да мога да регистрирам повече от това, студени ръце замениха горещите и въздухът изведнъж свистеше около мен.
Примигах и бях на десетина метра от мястото, където бях стояла преди. Едуард беше напрегнат пред мен. Имаше два огромни вълка, застанали между него и Джейкъб, но не изглеждаха агресивни към мен. По-скоро се опитваха да предотвратят битка.
И Сет — възлестият, петнадесетгодишен Сет — беше обвил дългите си ръце около треперещото тяло на Джейкъб и го дърпаше. Ако Джейкъб се преобразеше, докато Сет е толкова близо…
— Хайде, Джейк. Да си вървим.
— Ще те убия — каза Джейкъб, гласът му толкова задавен от гняв, че беше като шепот. Очите му, фокусирани върху Едуард, горяха от гняв. — Ще те убия собственоръчно! И ще го направя сега! — Той потрепери конвулсивно.
Най-големият вълк, черният — изръмжа остро.
— Сет, махни се от пътя — изсъска Едуард.
Сет отново дръпна Джейкъб. Джейкъб беше толкова полудял от гняв, че Сет успя да го издърпа няколко метра назад.
— Не го прави, Джейк. Тръгни си. Хайде.
Сам — най-големият вълк, черният — се присъедини към Сет тогава. Постави масивната си глава срещу гърдите на Джейкъб и забута.
Тримата — Сет дърпайки, Джейкъб треперейки, Сам бутайки — изчезнаха бързо в тъмнината.
Другият вълк се загледа след тях. Не бях сигурна на слабата светлина, за цвета на козината му — шоколадово кафява, може би? Тогава това беше ли Куил?
— Съжалявам — прошепнах на вълка.
— Няма нищо, Бела — измърмори Едуард.
Вълкът погледна Едуард. Погледът му не беше приятелски. Едуард му кимна студено. Вълкът изпухтя и последва другите, изчезвайки като тях.
— Добре — каза Едуард на себе си и тогава ме погледна. — Да се връщаме.
— Но Джейк…
— Сам го е озаптил. Няма го вече.
— Едуард, толкова съжалявам. Беше глупаво…
— Нищо лошо не си направила…
— Имам толкова голяма уста! Защо не… не трябваше да му позволявам да ме ядоса. Какво си мислех?