Златните плочи на Харати
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златните плочи на Харати». Краткое содержание книги:
— Преди около 200 години кралят на Непал заповядал да му донесат ключа от втората врата. Отворил я, влязъл вътре и ослепял. Разказват, че силно викал. Когато се върнал обратно, зрението му се възвърнало. След него никой друг не е правил подобни опити.
— Тантрическите сили действат ли и в подземията на Кайлас?
— Разбира се — учуди се Астман. — Те са най-силни там, защото се зараждат в Кайлас и оттам се разпространяват по цялата Земя. Харати ги управлява и така охранява пещерата.
— След като тук не може да се влезе без неговото позволение, нереално е да мислим, че ще проникнем в подземните пещери на Кайлас, нали така?
— Естествено. Подземията на Кайлас са защитени още по-силно — там се намират основните постижения на миналото и бъдещето. Това е свято място. Освен в Кайлас на Земята има само още няколко подземия, където се пазят тайните на миналото. Тук е едното. Ще ви кажа още, че… към входа за подземните пещери на Кайлас дори не бива да се приближавате. Там действат сили, които превръщат хората в старци.
— В такъв случай… закъде сме тръгнали?!
Зад седем врати и седем ключа
— Съществува легенда, според мен тя свидетелства, че пещерата е била създадена изкуствено — усмихна се Астаман. — На съседен хълм Буда засадил семена от лотос. Стъблото на лотоса бързо израснало, станало гигантско, привело се и стигнало до другия хълм, разположен на около 10 километра. После се спуснало на земята и проникнало под нея. На това място се образувала пещерата.
— Вероятно нашите прадеди са описали една от необичайните технологии на древните или… на Шамбала. Дори ни е трудно да правим хипотези — технологичното ни ниво не е особено високо. Толкова неща не знаем! А догматиците в науката бавят прогреса, макар че може би е за добро. Струва ми се, че бъдещето е на технологиите, използващи менталната енергия, силата на духа, а за целта обществото ни трябва да осъзнае понятието Чиста душа.
— Добре е, че благодарение на Харати пещерата е защитена — замислено произнесе Астаман. — Сега се намираме зад първата и пред втората врата. Знаете ли колко са вратите тук? Седем. Седем врати, които са заключени здраво. След всяка Харати насочва към пришълеца тантрическите сили, които го спират. Ако след втората предизвикват слепота, след останалите ефектът е още по-страшен — болки, отпадналост… и дори смърт. Единствено след първата тантрическите сили не действат, но Харати и тук следи внимателно действията ни. Той ни вижда.
— Като в приказките — зад седем врати и седем ключа — рекох аз.
— Приказките идват от древността — отбеляза Астаман, — от тайнствената древност.
— Ние, хората, сме странни същества. В детските си години унесено слушаме приказките, които ни разказват, а когато пораснем, тотално отричаме всичко, в което искрено сме вярвали. Като възрастни приемаме за истина само онова, което се побира в рамките на нашите обичайни представи. Макар при душевни терзания или пълна безизходица да усещаме, че корените на истината стигат до безбрежните простори на неизвестното и само Бог знае истината. Ако едно дете бъде запитано: „Вярваш ли в чудеса?“, то ще отговори: „Да“. Ако същият въпрос се зададе на възрастния, в отговор естествено ще прозвучи: „Не“. Децата са по-близо до Бога, техните души скоро са дошли от нашата основна родина — Оня свят, където вероятно виждаме миналото и осъзнаваме, че произходът ни се корени далеч в древността, във времената на атлантите, лемурийците, призраците и ангелите. Затова когато баба ни разказва приказка, шепотът на древността прониква във все още романтичните и чисти детски сърца.
— Тантрическите сили като че ли имат свойството в началото сякаш да шепнат: „Не отивай там!“ — допълни Астаман.
— А възможно ли е някой да ги преодолее? Някой зъл гений?
— Не, не може. Мощта им е огромна. Дори ако е наясно с ритуала за влизането и заклинанието, Харати ще го разпознае.
— Какъв е ритуалът?
— Извършва се на десетия или единайсетия ден от лунния месец. Влизането е разрешено само през тези дни. Вече 2000 години мои роднини влизат в пещерата през тези дни…
— Нито веднъж ли не са пропуснали ритуала?
— Доколкото знам, нито веднъж.
— Колко души влизат?
— Двама. Единият се нарича „свещеник“, а другият — „старши човек“.
— Що за хора са те?
— О, те са особени — започна разказа си Астаман. — Свещеникът задължително се избира от рода Баджрачарая, който живее в Катманду и околностите му и е водещ сред една от националностите в Непал. Наброява около 2000 семейства. За свещеник може да претендира само онзи мъж, чието бащино име е Билаш. С него назовават момчетата по специална древна схема, която отчита поредността, времето на раждане според луния календар и ред други фактори. Синът на мъж с името Билаш може да стане свещеник, ако роднините му го изберат. Сегашният свещеник, който посещава свещената пещера, се нарича Дхама Билаш Баджрачарая.