Златните плочи на Харати
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златните плочи на Харати». Краткое содержание книги:
— После ли? — замисли се Астаман. — Само Харати знае.
— Да, разбирам…
— Различни неща се разказват за тази пещера! Казват, че дължината й е много повече, че се простира далеч на северозапад към Кайлас, където, както ние вярваме, се намира центърът на подземния свят. Там, в Шангри-ла… — събеседникът ми отново замлъкна.
— Кажете, вярвате ли, че пещерата е единият от входовете към подземния свят? — не се стърпях аз.
Астаман ме погледна втренчено и кимна.
— Както вече говорихме — започнах внимателно, — в Кайлас съществуват няколко входа. Но там, доколкото ми е известно, няма хора и едва ли се извършва подобна церемония. Знаете ли нещо за ритуалите, свързани с подземията на Кайлас?
— Там няма хора, там има ангели…
— Какво…?
— Ангелите заместват хората.
— А Шамбала, откъдето навярно е пристигнал Харати, Шамбала не е ли там? — развълнуван попитах аз.
— Новите ангели почитат всичко древно, за да влязат в бъдещето чрез древните знания — уклончиво отговори Астаман и се изправи, показвайки, че разговорът е приключил.
В този момент не можех да осъзная значението на думите му. Доста време щеше да мине, докато със свито сърце започнах да прозирам истинското значение на израза „новите ангели“.
Заваля топъл дъжд.
С Астаман си стиснахме ръцете и си уговорихме среща за другия ден.
Подземният свят
На път за хотела си припомнях легендите за подземния свят. Ясно съзнавах, че те не са стопроцентова истина, но в същото време едва ли възникваха от нищото. Всеки път, когато следвахме легендите, дори и най-фантастичните, намирахме техни потвърждения.
Например легендата за вълшебното килимче. Едва ли някой се съмнява, че е красива приказка?! Но по време на експедицията ни през 1997 г. великият Саи-Баба от нищото материализира пепел и дори я изсипа в ръката ми. А господин Мурти, неговият помощник, разказа как преди 20 години Саи-Баба съпровождал йоги в хималайските пещери и им дал глинен съд, в който след произнасянето на съответните мантри се материализирал ориз.
Нямах основания да отхвърлям легендите за подземния свят. Нещо повече, все повече факти свидетелстваха, че той наистина съществува и че е напълно възможно центърът му да се намира под свещения Кайлас.
Сетих се за книгата на френския религиозен философ от български произход Омраам Микаел Айванхов „Водолей и пришествието на Златния век“. Айванхов разказва за маркиз Сент-Ив д’Ал-ведейр, притежавал необичайната способност да се раздвоява. Благодарение на нея проникнал в подземния свят, наричан от различните народи Шамбала, Агарти, градината на Хесперидите, Тула, Шангри-ла, светия Граал и т.н.
Според маркиз Сент-Ив д’Алведейр там светлината идва от вътрешно слънце, а подземните хора произхождат от Лемурия и Атлантида. В този свят всички живеят в благоденствие, мир и щастие, без болести. Начело стои троицата — Брахатма, Махатма и Маханга. Организацията на живота е точно копие на космическия ред. Подземните люде знаят, че най-ценната енергия е сексуалната мощ, затова не я хабят напразно, а я използват, за да се усъвършенстват и да станат висши същества. Те употребяват енергията на четирите стихии. Оттук е дошла толкова разпространената на Изток тантра-йога.
В подземния свят има библиотеки и архиви, съдържащи информация за историята на човечеството. Книгите на великите посветени са пренесени от повърхността. И изобщо всичко изчезнало от лицето на Земята и смятано за окончателно загубено, може да бъде намерено там. Летящите чинии, чието съществуване вече не се отрича така категорично, пристигат при нас именно оттам. Силата на подземните хора се крие в светлината, която те умеят да използват. Този свят е свързан с повърхността чрез отвори, разположени на различни места: на двата полюса, в Тибет, Южна Америка, Монголия…
Омраам Айванхов смята, че възприемането на технологии, подобни на тези от подземния свят, е започнало чрез експериментите, провеждани в Русия. Другите страни закъсняват, но те непременно ще последват руснаците и ще опознаят могъществото на мисълта, аурата и ясновидството. Хората винаги очакват присъда от външните сили и се доверяват единствено на тях, а пренебрегват и не използват собствените си възможности.
Увлечен в размислите си, пропуснах мястото, по което се ориентирах за нашия хотел. Шофьорът почти нищо не разбираше на английски и бодро повтаряше: „Йес, сър“. В крайна сметка едва открихме незабележимия евтин хотел.
В стаята си припомних и за руския изследовател Осендовски. Съдейки по книгата му „Животни, хора и богове“, на него в Монголия му разказали следната старинна легенда. Бягайки от Чингиз хан, едно племе се скрило в подземна страна. В околностите на езерото Ноган-Кул му посочили вратата, която била входът към Царството на мъртвите.