Златните плочи на Харати
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златните плочи на Харати». Краткое содержание книги:
Интересен израз — „Царство на мъртвите“. Най-вероятно означава пещера с хора в състояние на сомати, чиито тела изглеждат като мъртви. Напълно възможно е въпросните сомати-пещери да водят към подземния свят, който по описанието на Омраам Айванхов е прекрасен. Или, казано на съвременен език, в Генофонда на човечеството, където всички човешки земни раси са изпращали своите най-извисени синове и дъщери.
В главата ми се въртеше въпросът — кои са те, хората от подземния свят? Отговорът идеше от нашите разсъждения преди експедицията. Тогава бяхме стигнали до логичния извод, че всяка земна човешка раса, започвайки от ангелоподобните и завършвайки с атлантите, при всеки пореден апокалипсис е изпращала в Шамбала Най-добрите от най-добрите, като е създала многолико общество от ангели, призраци, лемурийци и атланти. Не е изключено там да бъдат допуснати и някои арийци, т.е. наши съвременници. Бог се е разпоредил така, за да не губи своите най-добри деца и е решил да ги скрие в подземния свят, за да не бъдат унищожени при апокалипсисите.
Психоенергийната бариера в пещерата на Харати
Нарамили апаратурата, на следващия ден ние се срещнахме с Астаман. Имахме разрешение да я използваме само след първата врата. Бяхме взели три апарата. Първият регистрираше аурата на човешкото тяло върху екрана на лаптопа. Вторият определяше интензитета на енергията в меридианите и чакрите. Третият измерваше най-фините характеристики на пулса.
В началото се отдалечихме на 200 метра от входа и направихме контролни измервания на всеки от нас. После се преместихме зад първата врата, повторихме измерванията и съпоставихме данните. Резултатите ни разочароваха — между тях нямаше особена разлика.
— Миналата година край пещерата Вашист-гуфа регистрирахме рязко намаление на аурата. А тук…
— Бариерите очевидно са различни — въздъхна Селиверстов.
— А и многообразието на тантрическите сили изглежда е голямо — разсъждавах аз. — Апаратурата ни не е достатъчно чувствителна, за да открива действието им чрез измененията в човешкия организъм. Досега сме имали работа с три сомати-пещери. Първата беше на негодуванието и страха, втората — пещера-вампир, и тази — пещера-слепота. Ако имахме възможност да минем през втората врата и да направим електроретинограма…
В този момент се появи Астаман със старшия човек. Запознахме се. Седемдесет и осем годишният старши човек беше посветил целия си живот на пещерата. Поинтересува се от нашите изследвания. Оказа се, че именно той ни е дал разрешението. По-късно го убедихме и той да се подложи на тях. Независимо от преклонната си възраст, неговата аура се оказа толкова ярка и силна, че превишаваше обичайните параметри на младите и здрави хора. Енергията в меридианите се разполагаше равномерно, със съвсем леки отклонения в областта на стомашно-чревния тракт и дясното коляно.
Изглежда той се впечатли, че познахме за болките му в коляното и корема. И повярва в нашите сериозни намерения. Щом го помолих да ни разкаже за Харати, той с удоволствие се съгласи.
Седнахме на един неудобен бордюр. Разбирах, че въпросите ми трябва да са ясни и лаконични, тъй като разговорът не можеше да продължи дълго.
— Как усещате тантрическите сили в пещерата? — попитах го аз.
— Астаман много неща ли ви разказа? — на свой ред попита старшият човек.
— Много, но не ни каза никакви заклинания. Това са свети неща! — отвърнах аз. — Разберете, дълбоко вярвам и почитам Бог. Затова не се опитвам да науча тайната на мантрите и чрез тях да проникна в свещената пещера заради сензацията. Прекалено е лековато! Човешкото любопитство не е достойно, за да бъде сравнявано с древните светини. Като съхраняваме древността, ние се грижим за бъдещето, нали животът се развива по спирала.
— Добре тогава — изрече моят събеседник.
— Какво усещате край входа?
— Влиянието на тантрическите сили. Толкова ми е приятно, че не ми се излиза. Но ми е разрешено да пребивавам само 7–8 часа.
— С какво бихте сравнили това усещане?
— То е най-хубавото нещо, което съм изпитвал през живота си.
— Тези усещания през целия престой ли са еднакви или се променят?
— През целия престой. Но когато виждам Харати, ми става още по-хубаво.
— Виждате Харати?! — от вълнение ми спадна гласът.
— Да, виждам го — произнесе старшият човек.
— Какъв е той?
— Голям.
— По-висок ли е от мен?