Златните плочи на Харати
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златните плочи на Харати». Краткое содержание книги:
— Да.
— Колко по-висок?
— Колкото статуята — старшият човек посочи към Буда. Спомних си, че по време на вчерашния ни разговор с Астаман той на няколко пъти поглеждаше към статуята, разположена до входа на пагодата.
— Толкова огромен ли е Харати?
— Да — спокойно отговори старшият човек.
— Ръстът му е повече от… — огледах статуята — десет-дванайсет метра!
— Не съм го мерил.
— А как го виждате — в светлината на лампа или…?
— Там лампата не помага — замислено отвърна той.
— И все пак?
— Нищо повече не мога да кажа.
Разбирах, че явно навлизам извън позволените граници.
— Какво би станало, ако човек премине втората врата без разрешение?
— След нея има няколко стъпала. Още на първото зрението му ще намалее, а на второто ще ослепее напълно. След излизането от пещерата зрението постепенно се възвръща.
— А зад третата врата?
— До третата той изобщо няма да стигне.
— Като преценявам склона на планината, където се намираме в момента, проходът към пещерата би следвало да върви стръмно надолу. Така ли е?
— Да. Зад втората врата в центъра на залата има отвор и стълба, която води надолу. Там се намират останалите врати.
— Колко е дълга пещерата?
— Повече от десет километра. Едва в края й е храмът.
— Какъв храм? Подземен? — погледнах го настойчиво, опитвайки се да прочета отговора в очите му. В „Тайната доктрина“ Елена Блаватская твърдеше, че съществува цяла система от подземни храмове и дворци, съединени помежду си чрез проходи.
— Откъде знаете, че е подземен? — искрено се учуди старшият човек.
— Блаватская е писала за подземните храмове и дворци. Затова предположих…
— Чувал съм за Блаватская…
— Бихте ли ми показали ключовете, лампата и дрехите, с които влизате в пещерата?
— Можете да ги видите на всеки десети или единайсети ден от лунния месец.
— А сега не може ли?
— Преди церемонията — не! Нямам право! За нищо на света не бих ги показал! Забранено е!
— Странно — повдигнах аз рамене, — защо да не може? Защо е забранено?
— Така ми е наредил Харати.
— Ясно — засуетих се аз. — А дрехите какви са?
— Черни с бели кантове и бели украси.
— Ключовете големи ли са?
— Големи.
— Точно седем ли са?
— Седем.
— А лампата каква е?
— Обикновена лампа, но е осветена в пещерата.
— Ключовете и дрехите също ли са осветени?
— Да.
— А ако се наложи дрехите да бъдат подменени, тогава как постъпвате?
— По време на церемонията искаме разрешение от Харати да ги внесем и осветим в пещерата.
— Какъв е процесът на освещаване?
— Не мога да ви кажа.
Докато се опитвах да разгадая смисъла на освещаването на предметите, си спомних си за Павел Максимович Игнатенко. Преди няколко години той ме помоли да го посетя в село Барсуки, Тулска област. Твърдеше, че е намерил странен начин за лечение на болести с триъгълници. Стори ми се интересно и когато отидох в Москва, президентът на Руската спестовна банка Андрей Казмин ми предостави една кола и аз заминах за село Барсуки. Неизвестно защо Андрей Илич ми даде двама телохранители, солидни като гардероби.
Павел Максимович няколко пъти изрично подчерта, че преди, докато е работил в каменната кариера, е бил обикновен човек с материалистични възгледи. Но изведнъж в него възникнало непреодолимото желание да рисува триъгълници и да медитира. В килера си изградил овална камера, облепил я с триъгълници и започнал да лекува болни хора. Получил добри резултати, дори стопявал кисти.
Помня, че лежах 20–30 минути във въпросната камера, след което ми беше необходима цяла седмица, за да се възстановя — толкова силно бе въздействието й. Дебеловратите телохранители благоразумно не се намъкнаха вътре — все някой трябваше да шофира обратно до Москва. Според мен Павел Максимович интуитивно беше открил как да усилва енергията на триъгълниците. Той бе размножил на ксерокс първоначалната си рисунка в 500–600 копия, които нареждал на купчинка, след което ги слагал в копирната машина и правел нови копия. Според него новите копия от купчинката били 500–600 пъти по-мощни в сравнение с копията, направени от една рисунка. Усещал го с дарбата си на екстрасенс.
Когато се върнах в Москва, телефонирах на академик А. Е. Акимов и му разказах всичко. Анатолий Евгениевич обясни, че фините (торзионни) енергии не се подчиняват на закона за запазване на енергията. Енергията не намалява във фините полета, сякаш има неизтощим постоянен източник на зареждане. Фините субстанции са способни да се размножават, запазвайки или дори усилвайки енергийния си потенциал. Затова при копирането на куп еднакви рисунки техният потенциал не само се усилва, но и се пренася върху новото копие. Всеки предмет си има фантом, т.е. финоенергийно копие. А фантомите на всяка отделна рисунка, събрани накуп в единен фантом, пренасят своя вече общ финоенергиен потенциал върху новото копие, без да се подчиняват на закона за запазване на енергията.