Златните плочи на Харати
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златните плочи на Харати». Краткое содержание книги:
— А кога се избира нов свещеник?
— Когато умре предишният.
— Как се избира старшият човек?
— Старшият човек, който също може да влиза в пещерата, се избира единствено от рода Биндачарая — Астаман се подсмихна, — т.е. от моя род. Той наброява 26 семейства. Животът на целия ни род в продължение на 2000 години е посветен изцяло на Харати. Събранието на рода избира първия старши човек, а също така втория, третия, четвъртия и петия. Първият старши човек е най-възрастният, а петият — най-младият. В пещерата влиза първият старши човек. Ако той умре, започва да я посещава вторият.
— Странно съчетание — старши човек! Какво означава?
— Изразът е условен. А и на английски е трудно да се преведе.
— Тъй като човекът, посещаващ пещерата на Харати, се избира по-свободно от вашия род, може ли да се каже, че в сравнение с рода Баджрачарая вашият е по-свят?
— Е-е… — Астаман се замисли, — може би е така.
— Свещеникът и старшият човек равностойни ли са?
— Да.
— Каква е церемонията за влизане в пещерата?
— На десетия или единайсетия ден след пълнолунието четирима души в специални облекла тръгват към храма един след друг: отпред е жената, след нея — свещеникът, след него — старшият човек и помощникът му. Носят ключовете от седемте врати и древна лампа. Облечени са в дълги поли и наметала, прихванати с колан. Облеклото им е черно с бели кантове и бели орнаменти. Минават през първата врата на пещерата и се насочват към пагодата на Харати, обикалят няколко пъти, влизат вътре, излизат и отново обикалят около пагодата. В този момент свещеникът и старшият човек се молят на Харати, за да…
— Молят ли се или произнасят мантри? — прекъснах Астаман.
— Има специална молитва, която включва и заклинания — внимателно ме погледна той. — Тайна молитва. Благодарение на нея свещеникът и старшият човек получават достъп за общуване с Харати. Те молят за разрешение, за да влязат в пещерата.
— Случвало ли се е Харати да не им разреши?
— На кого? — не разбра Астаман.
— На свещеника или старшия човек.
— Доколкото знам, няма такъв случай. Харати чете мислите на свещеника и старшия човек. И двата рода — Баджрачарая и Биндачарая, от край време възприемат служенето на свещената пещера за основна цел в живота си. И в двата рода знаят, че Харати прониква в умовете на хората, затова се страхуват да допускат в себе си лоши или коварни мисли. Това е закодирано в кръвта ни. По време на церемонията роднините от двата рода се молят на Харати да разреши на техния близък достъп до пещерата, за да изпита той още веднъж щастието от общуването с древните светини.
— Но, както се казва, всяко стадо си има черна овца? — намесих се аз.
— За разлика от европейците и американците ние разсъждаваме по друг начин — рязко отвърна Астаман. — Ние почитаме древните светини, все още не ни е обладал грехът да се смятаме за богове!
— Да, разбирам. А каква е ролята на жената и помощника? И тях ли ги избират чрез ритуал?
— Не, те са обикновени, уважавани хора, но така е прието.
— Жената и помощникът чуват ли тайната молитва на свещеника и старшия човек?
— Не. Молитвата и заклинанията не се произнасят на глас, а наум. Ако те произнесат мантрата гласно, а жената и помощникът ги чуят, всички ще умрат — Харати ще ги лиши от живот. Техният живот не струва нищо в сравнение с онова, което се съхранява в пещерата.
— Ако свещеникът или старшият човек се разболеят и нямат възможност да посетят пещерата, какво се прави в такъв случай?
— Тогава влиза само единият. Например предишният свещеник в края на живота си често боледуваше, затова влизаше само старшият човек — от моя род.
— След като жената и помощникът не влизат в пещерата, кога си отиват?
— Четиримата заедно отключват първата врата, влизат в стаята пред втората врата и известно време медитират, след което жената и помощникът си тръгват. Свещеникът и старшият човек, останали насаме, заключват първата врата и отварят втората. След което една след друга отключат седемте врати и влизат в… — Астаман неочаквано млъкна.
— И…? — изгарях от любопитство аз.
— Те пребивават там 7–8 часа.
— Какво разстояние изминават вътре?
— Един и половина, два километра.
— И какво става после? Казахте, че пещерата е дълга почти десет километра!