Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)
- Автор: Хьойзинха Йохан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Злата Техова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)». Краткое содержание книги:
Играта е „първична човешка функция“, играта е „един от фундаменталните духовни елементи на живота“. Но играта е и главен културообразуващ фактор, тя е елемент на всяка култура и е толкова съществена, че прави всяка култура да протича като игра. „Културата в по-ранните й фази се играе. Тя не се ражда от играта като жив плод, който се отделя от тялото на майката, а се развива в играта и като игра.“
„Homo ludens“ предлага една от най-оригиналните концепции в съвременната философия на историята и философия на културата. Тя търси единния източник на такива различни и разнообразни човешки дейности като език, закон, война, познание, поезия, философия, изкуство и изобщо цивилизация в нагона (или подтика) към игра и в играта и игроподобното иска да открие първичния източник на много от феномените на духовната и материалната култура.
Общо казано, що се отнася до степента на абстрактизацията и изразните възможности, представата на блакфут за понятието игра не се отличава много от тази в гръцки, макар че не са идентични.
По този начин установихме в гръцки, древноиндийски и китайски език една диференциация в съответните обозначения за състезание и игра, докато при блакфут има малко по-различно разграничение. Това би могло да ни накара да приемем тезата на Болкестайн, че езиковото различие отговаря на една по-задълбочена социологическа и психологическа разлика между игра и състезание. Едно такова заключение обаче противоречи не само на целия културно-исторически материал, който тепърва ще анализираме, но също и на факта, че в тази връзка можем да изредим много съвършено различни помежду си езици, при които понятието игра приема един по-обобщен смисъл. Освен за повечето съвременни европейски езици това важи и за латински, японски и поне за един от семитските езици.
Помощта на професор Радер ми даде възможност да направя някои забележки относно японския. Японският за разлика от китайския и подобно на съвременните западноевропейски езици има една ясно определена дума за игровата функция изобщо и съответно дума за противоположното понятие, означаваща сериозност. Съществителното асобу означава игра изобщо, разтоварване, развлечение, забавление, разходка, почивка, разврат, хазартна игра, безделие, нещо да остане неизползвано, да си безработен. То служи и за: играя на нещо, представям нещо, подражавам. На холандски думата игра и съответно английското „play“ имат и значението на ограничено движение на колело или някакъв инструмент.37 Забележително е, че това значение се запазва и при японската дума за игра. Интересно е и значението на асобу като „уча при някого, уча някъде“, което напомня латинското ludus в смисъл на училище. Асобу може да означава привиден бой, маневри или по-точно неистински бой, но не и спортно състезание, т.е. как се появява границата между агон и игра. И накрая асобу подобно на китайското ван служи и за описание на японските чайни церемонии, смятани за изкуство, при които участниците са оценявали и са се възхищавали от керамичните изделия и са ги предавали от ръка на ръка. Връзката на това понятие с бързо движение, блясък, закачка вероятно отсъства.
Едно точно определение на японското схващане за играта изисква по-задълбочено изследване на японската култура от това, което правим ние или е в нашите възможности. Тук ще се задоволим със следното: изключителната сериозност на японския жизнен идеал се прикрива зад една фикция — всичко е само игра. Подобно на chevalerie в християнското средновековие японското бушидо е действало изцяло в сферата на играта и се е представяло под формата на игра. Тази идея е запазена в езика асобасе — котаба, изискан език, или буквално игрови език, който се е употребявал в разговор с висшестоящи. Смята се, че представителите на висшата класа се отнасят към всичко, което правят, като към игра. Изисканата форма на „той пристига в Токио“ звучи буквално „той играе на пристигане в Токио“. По същия начин: „научих, че вашият баща е починал“, звучи на изискан език така: „научих, че господин баща Ви е играл на умиране“. Този начин на изразяване, изглежда, се доближава до холандското „U gelieve“38 (моля, заповядайте — б.пр.) или немското „Seine Majestat haben geruht“39 (Негово величество благоволи — б.пр.). Високопоставената особа се приема за толкова издигната, че единствено доброволното угаждане я привежда в действие.
37
Не мога да установя дали в случая може да става дума за влияние на английската техника върху японския език.
38
Това обръщение в съвременния книжовен език е често неправилно разбрано — все едно, че човекът, на когото се угажда, обича субекта на глагола.
39
Възможно е идеята за „ruhen“ (почивам) да се намесва тук на втори план, защото geruhen (благоволявам) по своя произход няма никаква връзка с ruhen, а съответства на средновековната холандска дума roecken (обезпокоен съм); срв. с хол. roekeloos — безразсъден, дързък.