Чаровникът, който я укроти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: reid family #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чаровникът, който я укроти». Краткое содержание книги:
Рейфиъл Лок е най-желаният и чаровен мъж в лондонското общество. Той се обзалага с приятеля си Мактавиш, че ще преобрази капризната Офелия в мила и покорна жена, която ще бъде идеалната съпруга.
Но как?
Като я отвлече в провинциалното си имение и й покаже колко неприемливо е поведението й. Само че докато провежда ежедневните „уроци“, той започва да усеща необяснимо привличане към опърничавата си пленница…
— Предполагам, че говориш от личен опит.
Ето, пак се започна. Тази жена не съзнаваше ли какви ги върши? Дали злостта беше така дълбоко вкоренена в нея, че тя не знаеше как другояче да се държи?
Офелия доста точно позна какви мисли му се въртят в главата:
— О, я стига, не очакваш да бъда любезна с теб, нали? Още дори не съм започнала да те обиждам! Дай ми време и ще видиш на какво съм способна.
Рейфиъл подтисна смеха си. Боже милостиви, тази жена беше и остроумна!
— Разбира се, че не очаквам да проявиш любезност… засега. Не забравяй, че тепърва ще работим върху този въпрос. Не си ли чула, че аз съм прословут женкар?
— Чух, но не го повярвах.
— Защо не?
— Защото ти ще бъдеш следващият херцог Норфорд — благопристойно отговори тя. — Което ще рече, че ще си достатъчно благоразумен да не се забъркваш в скандали.
— Ах, разбирам. Смяташ ли, че е скандално един неженен мъж да си има любовница?
— Всъщност не — намръщи се тя. — Имах предвид женен мъж.
— Няма нищо, драга. Можеш спокойно да си признаеш, че изобщо не си мислила. Май честичко ти се случва да говориш, без да мислиш?
Прелестната руменина отново заля страните й. Трябваше да я подразни по-силно, за да се превърне този хубав оттенък в нещо, приличащо на акне.
— Ако ще ме обиждаш, да се върнем на първоначалния въпрос — изсъска Офелия.
— Причината, поради която ще бъде неразумно да си заминеш оттук пеша?
— И това също. Наистина ли си въобразяваш, че ще се хвана на въдицата ти? Не може къщата да е толкова отдалечена, че да не намеря помощ от съседите.
Рейфиъл се засмя.
— Тук няма съседи. Но можеш да помолиш за помощ слугите. Те ще ти кажат, че къщата на Бартоломю, която е построена специално за иконома, е единствената в радиус от деветдесет километра, а най-близкият пазар е още по-далеч. Не чу ли какво каза Нан преди малко? Баща й ще отсъства повече от ден.
— Това е нетърпимо!
— Ами точно поради тази причина те доведох тук, а не в някое от другите си имения. Е, поне си свободна да скиташ на воля из полята и да обикаляш из имението.
— Вместо да ме държиш под ключ?
— Точно така!
Офелия примигна.
— Не говорех сериозно — възкликна тя.
— Да, но аз говорех. Много сериозно. Колкото по-скоро осъзнаеш, че съм твърдо решен да ти помогна, толкова по-бързо ще можем да си тръгнем и двамата.
— И как точно предлагаш да ми помогнеш? — саркастично попита тя. — Да не смяташ да откриеш магьосническа школа? Ученички ли ще отвличаш за нея?
— Не ставай смешна.
— Целият ти план е една пълна нелепост, но ако няма класна стая, в която да се явявам, къде ще се водят занятията?
— Още не съм предприемал подобно плашещо начинание, така че едно по едно. Първо да видим как ще потръгне.
Определението „плашещо“ я жегна.
— След като очевидно смяташ, че каузата е обречена, защо не си признаеш, че си допуснал грешка и не ме върнеш у дома?
— Ако смятах, че каузата е обречена, сега нямаше да сме тук. Засега е изключено да те заведа у вас.
Тя скръцна със зъби.
— Още не си ми дал задоволителен отговор на въпроса с какво право си решил да се месиш в живота ми. Не ти ли хрумна, че може би се харесвам такава, каквато съм? Че не искам да се променям?
— Глупости. Ти си нещастна и заради това се стремиш да вгорчиш живота на всички около себе си. Толкова е очевидно, че и дете може да го види. За Бога, само недей да плачеш!
Тя изхвърча от стаята, криейки сълзите, които напираха в очите й. Рейфиъл не се опита да я спре. Проклети сълзи! Женските, сълзи бяха неговата ахилесова пета. Не искаше Офелия да се възползва от тази му слабост. И все пак не очакваше, че предположенията му ще излязат чак толкова верни. Сега въпросът беше какво я е направило такава, каквато е.
ДЕСЕТА ГЛАВА
— Хайде, стига толкова — строго изрече Сейди, докато влизаше в спалнята на Офелия. — Очите ти ще се зачервят.
Девойката се надигна от леглото. Не разбираше защо се беше разплакала, но сега вече се чувстваше облекчена.
— Много ще отиват на тази рокля — шеговито отбеляза тя.
— Червеното изобщо не ти подхожда. Това не е твоят цвят, мила моя. И каква беше причината за тези сълзи, или е излишно да питам? Вчера беше толкова сърдита, че даже не искаше да си поговорим, а днес отново плачеш.
— Той не е добър човек. Не мога да повярвам, че за малко гледах на него като на потенциален съпруг!
— Наследник е на титла — подхвърли Сейди.
— Не ме интересува. Титлата беше просто за пред баща ми. Той държи съпругът ми да има титла, по-висока от неговата.