Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
В този момент Еверет дочу зад себе си тежките стъпки на своята съпруга и застина. По време на плаването Гъртруд бе придобила навика да дотътря светкавично едрото си тяло всеки път, когато подушеше, че се обсъжда въпрос, свързан с пари. Тя беше една вбесяваща, любопитна, намусена дърта кранта и той копнееше да опита от прелестите на едно далеч по-младо, хубаво и нежно създание.
— Еверет, трябваш ми на мостика, за да подпишеш документите на продадените затворници — заяви Гъртруд, като изгледа презрително Джеймс Харпър.
— Идвам след секунда, скъпа — отвърна Еверет в опит да я отпрати по-бързо обратно към онази част на кораба, откъдето беше дошла. — Само да свърша тук.
Гейдж светкавично схвана ситуацията и след като удвои количеството монети в кесията си, за да привлече вниманието на капитанската съпруга, попита невинно:
— Казаха ми, че това момиче, Шимейн О’Хърн, не може да бъде купено с парите, които имам на разположение. Може би вие бихте желала да ги преброите сама, мадам?
Гъртруд изгледа косо високия мъж, който бе тикнал кесията в ръката й. Усетила тежестта й, тя хвърли подозрителен поглед към съпруга си, сетне побърза да провери точната сума, която се съдържаше в нея.
Шимейн я гледаше, разтреперана от страх. Беше уверена, че ако Гъртруд Фич заподозре колко отчаяно й се иска да бъде продадена на Гейдж Торнтън, шансът това да се случи моментално ще бъде приравнен на нула.
Гъртруд обаче си правеше съвсем други сметки. Тя върна монетите обратно в кесията и рязко дръпна кожените върви, за да я затвори, с което недвусмислено показа, че е взела решението, погребващо завинаги плановете на мъжа й. Колкото и да жадуваше да прати Шимейн в гроба, Гъртруд не можеше да отхвърли с лека ръка толкова щедра сума.
— Подпиши документите й, Еверет — безцеремонно нареди тя. — Едва ли ще се намери купувач, който да предложи повече от четиридесет лири.
Капитан Фич понечи да се възпротиви, но се спря, когато срещна насмешливия поглед на заселника. Внезапно осъзна, че ако иска и занапред да бъде корабен капитан, не му остава друг избор, освен да подпише документите на момичето и да го предаде на този мъж. И той го стори, мърморейки недоволно.
— Не знам какво ще кажа на другия джентълмен, когато дойде за Шимейн.
— Сигурен съм, че ще измислите нещо — подигравателно отвърна Гейдж. С едва доловима усмивка той нави пергамента на руло и го пъхна в торбата си.
После наведе поглед към Шимейн.
— Готова ли си?
Тя копнееше да тръгнат час по-скоро, преди капитан Фич да е измислил някакъв повод да ги задържи. Огледа се за Ани и я видя да отговаря стеснително на въпросите на мъжа, когото Мориса беше пропъдила преди малко. Шимейн махна с ръка за сбогом и в отговор получи само едва забележимо кимване и един кратък просълзен взор. Тя с мъка преглътна собствените си сълзи, обърна се към своя господар и заяви твърдо:
— Нямам нищо друго, освен дрехите на гърба си, сър, колкото и да са окаяни. Готова съм да тръгна когато пожелаете.
— Тогава да вървим — каза Гейдж. Погледът му срещна ледения, злобен поглед на Джеймс Харпър и той добави: — Нямам повече работа тук, а и изглежда, че скоро ще ни застигне буря.
Шимейн вдигна очи към тежките черни облаци, които пълзяха все по-надолу, после се огледа наоколо и едва когато видя ядосаните мъжки лица на палубата, разбра, че думите на заселника не са се отнасяли само до времето. Тя си пое дълбоко дъх и тръгна след него, оставяйки го да я отведе далеч от всички втренчени подире им погледи.
ГЛАВА ТРЕТА
Като човек, който прекрасно разбираше, че пестеливостта е решаваща за постигането на смелите му амбиции, Гейдж Торнтън не можеше да не осъзнае, че в непоколебимото си желание да има Шимейн О’Хърн току-що бе зачеркнал с един замах всичките си дългогодишни усилия да се превърне в пресметлив скъперник. По очевидната му готовност да предложи за момичето такава значителна сума, никой не би се досетил, че сега ще трябва да отложи покупката на твърде необходими за строежа на кораба му материали, докато получи парите от наскоро завършените мебели, поръчани от неколцина богати клиенти от Уилямсбърг. Знаеше, че при нормални обстоятелства подобно забавяне в никакъв случай не би го направило особено щастлив. Но ето че сега притежаваше своя собствена слугиня и изпитваше удовлетворение, каквото не би могъл да изпита дори ако в продължение на цяла година методично бе спестявал за покупката й. Беше истинско чудо, че поне една от целите си бе успял да постигне така лесно — без мъчително обмисляне, без усилен труд и без грижливи икономии.