Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
Люсиен й хвърли кос поглед.
— Какво искаш да кажеш, скъпа?
— Ами че как толкова благородният лорд Рексли с всичките си разсъждения и аристократичното си чувство за превъзходство си намира жени на улицата — усмихна се Памела. — Чудесна тема за Котката, не мислиш ли?
— Не, не мисля — отвърна отсечено Люсиен.
— Не бой се, мили — позасмя се тя. — Няма да закачам лорда. Държа твърде много на тялото и живота си. Боже милостиви! Пачаврата вече падна от скута му на пода. Каква гледка! Кой от двамата е по-пиян, как мислиш?
Люсиен погледна натам, където един засмян Джак тъкмо вдигаше своята не по-малко засмяна спътничка от пода. Къде ли намира такива жени, питаше се и той, докато гледаше как приятелят му отново слага кикотещата се жена в скута си. С боядисаната червена коса, която падаше, рошава в лицето й и грозно размазаната смесица от пудра и руж, беше по-отвратителна от своите предшественички. Въпреки това Джак изглежда харесваше момичето. Утре щеше да го смени с друго и щеше да е не по-малко доволен. Това беше съществена черта от същността на неговия приятел, черта, която Люсиен не разбираше, но отдавна беше свикнал да приема. Джак обичаше жените, всякакъв вид жени и колкото повече, толкова по-добре. Нежният пол беше неговата гибел и най-голямата му слабост. Изглежда никога нямаше да се задоволи с една-единствена възлюбена, дори след като се ожени.
— Джак не е пиян — каза Люсиен на Памела, — вече ти го казах веднъж.
— О, да! — отвърна тя. — Безукорният лорд Рексли, който никога не се напива, а само се държи като глупак, когато излиза. Не зная защо винаги го забравям, може би защото рядко виждам този мъж в по-различна обстановка.
Люсиен въздъхна и се извърна, за да погледа без всякакъв интерес как крупието раздава нови карти, а Улф провъзгласява високо резултатите. Никога не печелеше в опитите си да застане между Джак и Памела. Те се бяха намразили от пръв поглед. Люсиен отдавна беше свикнал, когато двамата се караха, да не се намесва и беше ограничил усилията си да ги помирява с това, че гледаше да говори колкото може по-рядко на единия против другия.
— Ще се включиш ли в тази игра?
Той поклати отрицателно глава, допи си брендито и отдръпна стола.
— Не, благодаря, предпочитам да си опъна краката.
Тя го изгледа внимателно.
— Нали не искаш да си ходиш?
Би искал да можеше. Но беше последната нощ преди сватбата му, в която можеха да се видят и той дължеше на Памела няколко часа от времето си. Последните два месеца беше все много зает, не можеше да се придържа към обичайното си разписание, и тя беше изразила ясно недоволството си.
— Не, но след час или два ще го направя. Обещах на Роби да съм си вкъщи за закуска. Мосю Делард ни осведоми, че има намерение да направи прочутите си палачинки, заради които Роби го подмами от предишния му господар, херцог Дейвънпорт. Момчето ще получи удар, ако не събере овациите на всички вкъщи.
Даже в тъмното Люсиен различи силната червенина, която се разля по бузите на Памела. Тя притежаваше безукорна хубост, беше руса, синеока и с класически черти на лицето — същинска гръцка статуя, само че когато се разгневеше, в израза й се появяваше нещо остро, което не й отиваше.
— Мислех, че днес ще дойдеш с мен вкъщи — каза напрегнато. — Минаха цели три седмици, Люсиен…
Той сложи два пръста под брадичката й, вдигна я с рязко движение към себе си.
— И повече ще минат, ако не се стегнеш, миличка. Не си забравила, надявам се, че не се вслушвам в изискванията ти. — Той я пусна и я изгледа предупреждаващо. — Пожелавам ти голям успех в играта, веднага се връщам.
Докато минаваше покрай него, Джак го задържа.
— Успя ли в края на краищата и да те отблъсне? — попита той сред пресмятанията на Улф. — Божествената Памела тази вечер май не е в най-добро настроение, но кога ли пък е била?
Той си играеше изкусно с жената в неговия скут, чийто разтворен корсаж даваше свободен достъп на погледа на всеки минаващ, и сега я премести ловко на другото си коляно. — Нали още не си тръгваш? Обещавам да те върна навреме вкъщи при Роби. Не се притеснявай.
— Искам само да глътна малко чист въздух — обясни Люсиен. — Тук има достатъчно пушек да задуши цял полк.
Джак му хвърли любопитен поглед.
— Не е по-различно от друг път — забеляза той и се озърна в изпълнената с пушек зала. — Преди никога не ти е пречело.
Леко раздразнение направи гласа на Люсиен малко по-остър отколкото би искал.
— Не, но днес да — пое си той дъх. Без да обръща внимание на вдигнатите високо вежди на приятеля си, се обърна и излезе навън.