Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)
- Автор: Стоянова Рени
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)». Краткое содержание книги:
— Да, чакам, тук съм — отговорих обнадеждено аз.
— Нещо прекъсна връзката, момент, моля.
И отново досадното свирене. Поне да пускаха радиото да слушам. След още две-три минути връзката наистина прекъсна и — край.
Обърнах се към мъжа ми:
— К’во ще кажеш, а? Прекъснала им била връзката, а през цялото време онова свиреше, а сега им прекъсна съвсем.
— Що ти трябва да се занимаваш повече? Нали всичко е наред с нашия Боян.
— Да, ами ако нямахме Интернет и ако не знаехме на кого да пишем и ако не знаехме бъкел английски? Тогава какво?
— Така си е, но тези мошеници само ти играят номера, зарежи ги, не им се връзвай повече.
— Ама представяш ли си, ако нищо не знаех наистина? Как щях да си легна да спя, кажи ми?
И аз се обадих за последен път в „Поликонтакт“:
— Ало, пак е майката на Боян. Още ли нямате информация за сина ми? — това казано с доста войнствен глас.
— Ама вижте, колегите правят всичко, почакайте малко, щом се свържат с Америка, ще кажат на сина ви да ви се обади.
— На него ще кажат, така ли? А не може ли първо на мен да кажат, че са се свързали? Откога чакам! Съвсем естествено е според мен, щом научите нещо, да ме потърсите и да ми съобщите, а не да ме държите в напрежение. Ако нямате телефона ми, ще ви го дам.
— Ние си имаме ред, нямате право…
— Благодаря, много сте услужливи, просто нямам думи! — извиках аз и им треснах телефона.
А мъжът ми се засмя и рече:
— Знаеш ли каква стана тя? Сърдитко Петко — празна му торбичка! Защото ако сега, след като си повишила тон, се обадиш отново, ще започнат обвинения как може да им държиш такъв тон и т.н. и за всичко ще бъдеш виновна само ти, а те и никаква да не я свършат, ще се правят на много културни и обидени, ще се възмущават надълго и нашироко и с „основателно право“ ще се оплакват от теб.
— Боже, в каква държава живеем, боже!
Разбира се, ако нищо не знаех за детето си, сигурно нямаше да бъда толкова ербап. Можеше и да се разплача и да им отида на крак да ги моля, майка съм все пак и като всички майки и аз се тревожа, макар че синовете ми са вече мъже.
— Ние пак извадихме късмет с нашия, че замина — каза още мъжът ми. — Представяш ли си само какво щеше да стане, ако не си беше взел интервюто в Американското? Имаше да им се молим сега да ни върнат парите… Трай, коньо, за зелена трева, нали знаеш?
За пояснение на всички, които още не знаят „как стават тези неща“, фирмата ни взе поне два пъти повече пари, отколкото обявиха в началото, че ще трябват за обработка на документите преди интервюто, а и обявената сума не беше малка — 300 долара. Вземат ви, значи, първо парите, които са обявили официално, а после започват да ви искат още — за това дайте още толкова, после за друго, за трето, направо си е живо изнудване, защото няма къде да отидете, щом веднъж сте дали първата сума, която не подлежи на връщане. И да замине кандидатът за работа, и да не замине — 300-та долара са си издухани. А за надвзетите обещават, че ще ги върнат, ако не го одобрят на интервюто. Най-критичният за нас момент настъпи един ден, когато синът ни се върна от поредното ходене в „Поликонтакт“ и ни сюрпризира, че до утре трябва да намерим 800 долара и да ги внесем в банка на негово име — това американците го искали като гаранция. Само по себе си изискването на подобна гаранция е нелепо, защото не е много ясно какво се гарантира по такъв начин. Още по-нелепо е да не ви предупредят отначало, че и такова изискване има сред многото други, а да си мълчат и после да поставят срок от един ден, а ние да си бием главите от кого да поискаме назаем такава огромна сума — и то веднага. Боян им казал, че нямаме никакви пари на влог, но те рекли:
— Като нямате, вземете назаем. Комшии нямате ли?
И ето какво направихме ние, след като се съвзехме от шока. Намерихме познати — не бяха комшии, комшиите също нямат — и взехме назаем. След две седмици изтеглихме парите от банката и ги върнахме на хората, които ни бяха услужили. Важното е, че детето представи банков документ, че разполага със сумата. Така стават тези неща.
Вечерта късно получихме и-мейл от сина си. Темата беше: „Жив съм“. Започваше с извинения и успокоения. А някъде към средата идваше разказът за компютърджията (the computer guy), който от 12 дена все обещавал да им оправи компютъра и все не идвал. Четяхме и се заливахме от смях. Спомнихме си американската комедия „Кабелджията“ (The Cable Guy). Там имаше подобни майтапи. Кабелджията все нещо лъжеше и се мотаеше, съвсем като нашенски майстор. Един ден пък Боян отишъл в тамошната библиотека да използва техния Интернет, но не можал, защото в библиотеката нямало ток — станала била някаква авария.