Смъртоносна гледка
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносна гледка». Краткое содержание книги:
Крабтрий запали цигара. Лицето му не трепваше.
Децата гледат твърде много филми, помисли си Уолт.
— Работата е там, Тейлър, че вероятно бих могъл да убедя съдията да намали тези двеста осемдесет и два часа наполовина, ако ми кажеш нещо, което да ме отведе до въпросната група. А ако успеем да ги осъдим, той може изцяло да отмени наказанието ти.
Крабтрий пронизваше с поглед протритите бомбета на зимните си ботуши. Тръсна пепелта от цигарата си и всмукна дълбоко.
— Ако не си се ударил в дърво, може да успееш да идентифицираш някой от тях на снимка.
— Ударих се в дърво. — Не смееше да вдигне поглед.
— Заплашиха ли те? Аз ще се погрижа за това.
Крабтрий издиша през смях дима от цигарата.
— Защо не попиташ някой друг?
— Защото повечето деца се страхуват от тях. — Уолт му даде възможност да помисли. — Ти не ми приличаш на страхливец, Краб.
Крабтрий вдигна за кратко поглед от върховете на обувките си.
— Искам да знам колко са на брой. Какви коли карат. Къде са отседнали. Кого познават. Всичко, за което се сетиш. Можеш ли да го направиш? — попита шерифът.
Момчето сви рамене.
— Общественополезният труд не е много приятно занимание по това време на годината. Какво те карат да правиш? Да ринеш сняг от тротоарите? Да чистиш кучешки лайна от ски пистите? Мога да те измъкна от това.
— Точно ти ме напъха в това, ако си спомняш.
— Аз ли те накарах да влезеш с взлом в химическото чистене, за да крадеш препарати? Не ми приписвай собствените си прегрешения.
Елби похлопа по стъклото на гаражната врата и му посочи папката, която стискаше в ръка.
Крабтрий хвърли цигарата си и затътри крака обратно към работното си място. Уолт го последва. Взе брошурата с описанието на продукта — вътре имаше и щампа от грайфера на гумата — и благодари на Елби. Приликата с шарката на отпечатъка от снимката на Фиона веднага се набиваше на очи.
Докато се качваше обратно в черокито, Уолт мярна отеклото лице на Крабтрий зад мръсния прозорец на гаражната врата.
10.
Майра — снахата на Уолт — се настани на единствения свободен стол в тясната канцелария на шерифа. Гърбът й почти подпираше етажерката в ъгъла. Седеше с лице към бюрото му, кръстосала кльощавите си крака, със сериозно изражение върху повехналото си лице. Непохватно подстриганата й кестенява коса стърчеше над челото й, прихваната с розова пластмасова шнола. Моливът за очи върху десния й клепач беше размазан.
— На какво дължа удоволствието? — попита той и се наведе да я целуне по бузата.
Тя му върна жеста, после го дръпна за ръката и взе да търка бузата му с палец, за да избърше оттам червилото си.
— Изглеждаш уморен.
— Така се и чувствам — отвърна Уолт. — Освен това съм зает, Майра. Имам много работа. — Бе получил последните сведения от Службата за издирване и спасяване: четиридесет процента от участъка под Улея бяха претърсени и не бе намерена нито следа от изчезналия скиор.
Той реши да й спести мнението си как изглежда тя. Не му се искаше да я заговаря. Започнеше ли, нямаше спиране. Като латерна.
Имаше период — три години по-рано — доста преди смъртта на брат му, когато тя беше с повечко плът по гърдите и бедрата си и хващаше окото. Но мъката я бе изсушила и от старата Майра нямаше и следа. Смъртта на Робърт беляза и живота на Уолт — включително и брака му.
Майра хлопна с крак вратата на канцеларията. Уолт я държеше отворена почти непрекъснато и веднага си представи шушукането от другата страна на стената.
— Питал си Кевин за нещо, дето се мъти в училището.
— Не само него — отвърна той. — Преди малко говорих и с Тейлър Крабтрий.
— Можеше да ми кажеш.
— Още няма причина за тревога. Помолих Кевин да си остане между нас.
— Ако възнамеряваш да превърнеш племенника си — сина ми — в свой информатор, бих искала да съм наясно.
— Ако се стигне дотам, ще бъдеш. — Уолт взе да рови из документите на бюрото си. — Двамата с Кевин имате ли планове за вечеря?
— Вече имаме. В осем?
— Става — усмихна се Уолт.
— Момичетата добре ли са?
— Ники има нужда от ново яке. Миналогодишните ботуши на Емили не й стават. — Уолт я погледна отчаяно. — Ужасен баща съм.
— Не е вярно.
— Затрупан съм до шия в работа.