Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
След като обикаляхме из Бърг половин час, реших, че издирването на кадилака е тъпа идея. Паркирах на улица „Роблинг“, извадих мобифона и набрах номера на Кони.
— Има ли нещо ново? — попитах.
Кони има роднински връзки с половината мафия в Джърси.
— Доди Кармайн си е направила огромни цици.
Страхотна клюка, но не беше това, от което се интересувах.
— Нещо друго?
— Не си единствената, която търси Дечуч. Обади ми се чичо Бинго, чудеше се дали знаем нещо. След това говорих с леля Фло. Тя ми каза, че нещо се объркало в Ричмънд, когато Дечуч отишъл там за цигарите. Но не знаеше нищо повече.
— В полицейския протокол пише, че Дечуч е бил сам, когато са го арестували. Трудно ми е да повярвам, че не е имал партньор.
— Доколкото знам, е бил сам. Той уредил сделката, наел камиона и отишъл до Ричмънд.
— Сляп дъртак шофира до Ричмънд, за да гепи малко цигари?
— Точно така.
От касетофона в колата с пълна сила виеше „Металика“. Боб се возеше до мен и се кефеше на барабаните на Ларс. Из Бърг се въртеше бизнес зад затворени врати. Внезапно ме осени тревожна мисъл.
— Дечуч е бил арестуван между Бърг и Ню Йорк, нали?
— Да, на мястото за почивка в Едисън.
— Мислиш ли, че може да е оставил малко от цигарите в Бърг?
Последва кратко мълчание.
— Мислиш за Дуги Крупър, нали? — попита ме Кони.
Затворих телефона и подкарах колата към къщата на Дуги. Въобще не си направих труда да чукам, когато стигнахме там, а двамата с Боб нахлухме вътре.
— Ей — извика Откаченяка, като се показа от кухнята с лъжица в едната ръка и отворена консерва в другата. — Аз обядвам. Искате ли малко от това оранжево и кафяво нещо в кутията? Имам адски много от него. „Покупки и опаковки“ имаха разпродажба на консерви без етикети.
Вече бях изкачила половината стълби.
— Не, благодаря. Искам отново да огледам инвентара на Дуги. Получавал ли е нещо друго, освен тази пратка?
— Да. Някакъв дъртак остави няколко кашона преди няколко дни. Не беше кой знае какво. Само няколко кашона.
— Знаеш ли какво имаше в кашоните?
— Първо качество цигарки. Искаш ли малко?
Разрових се из стоката в третата спалня и намерих кашоните с цигари. По дяволите!
— Лоша работа — казах на Откаченяка.
— Знам. Направо те убива, маце. По-добре е човек да си кара на трева.
— Супергероите не пушат трева.
— Айде бе!
— Вярно е. Не можеш да си супергерой, ако взимаш дрога.
— После сигурно ще ми кажеш, че не пият и бира.
Труден въпрос.
— Всъщност за бирата не знам.
— Мамка му!
Опитах се да си представя Откаченяка не надрусан, но не успях. Дали внезапно щеше да облече елегантен костюм с жилетка? Или пък да стане републиканец?
— Трябва да се отървеш от тези неща — казах.
— Имаш предвид да ги продам ли?
— Не. Разкарай ги. Ако ченгетата се появят, ще те обвинят в притежание на откраднато имущество.
— Ченгетата са вечно тук, маце. Те са сред най-добрите клиенти на Дуги.
— Имам предвид официално. Ако започнат да разследват изчезването на Дуги.
— Аха — дълбокомислено изрече Откаченяка.
Боб се вторачи в консервата в ръката на Откаченяка. Бълвочът вътре приличаше на кучешка храна. Разбира се, когато имаш куче като Боб, всичко е кучешка храна. Изтиках псето вън от стаята и всички слязохме долу.
— Трябва да звънна няколко телефона — казах. — Ще ти се обадя, ако науча нещо.
— Добре де, ами аз? — попита Откаченяка. — Какво да правя? Би трябвало да помогна.
— Разкарай стоката от третата спалня!
Цветята бяха все още в коридора, когато двамата с Боб излязохме от асансьора. Кучето ги подуши подозрително и изяде една роза. Вкарах го в апартамента и първо отидох да си проверя телефонните съобщения. И двете бяха от Роналд.
— Надявам се, че си харесала цветята — гласеше първото. — Изпуках доста мангизи за тях.
Второто му послание ми предлагаше да се срещнем, защото според Роналд между нас се появило нещо много силно.
Пфу!
Направих си още един сандвич с фъстъчено масло, за да прогоня Роналд от мислите си. После приготвих един и за Боб. Занесох телефона до масата в трапезарията и звъннах на всички Крупъровци от жълтия лист. Представих се като приятелка на Дуги, която го издирва. Съобщиха ми адреса му в Бърг, а аз се престорих на изненадана, че се е върнал в Джърси. Нямаше смисъл да тревожа роднините му.
— Нищо не постигнахме с тъпия телефон — оплаках се на Боб. — А сега какво?
Можех да взема снимката на Дуги и да пообиколя наоколо, но вероятността някой да си го спомни беше почти несъществуваща. На мен ми беше трудно да го запомня дори когато стоях срещу него. Проверих кредита му и открих, че Дуги има „Мастъркард“. Кредитното му досие се простираше дотам.