Проклятието над Прогонващия духове
- Автор: Дилейни Джозеф
- Серия: Хрониките Уордстоун #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: intense
- ISBN: 978-954-783-214-5
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Проклятието над Прогонващия духове». Краткое содержание книги:
Том Уорд се завръща в ново зловещо приключение, от което ще настръхнете... Сърцата дори на най-безстрашните читателеи ще заблъскат в гърдите. С удоволствие ще потънете в тази страховита история.
Прогонващия духове и неговият чирак, Томас Уорд, се борят с мрака. Избавят графството от вещици, призраци и богърти. Сега имат някои недовършени дела в Прийстаун. Дълбоко в катакомбите на катедралата дебне създание, което Прогонващия духове така и не е успял да победи; сила, толкова зла, че цялото графство е заплашено да бъде покварено от него. Изчадието!
Докато Томас и Прогонващия духове се готвят за битката на живота си, става ясно, че Изчадието не е единственият им враг. Инквизиторът е пристигнал, търсейки онези, които си имат работа с мрака, за да ги хвърли в тъмница - или по-лошо...
Може ли Томас да победи Изчадието сам? Виновна ли е приятелката му Алис в магьосничество? И ще успее ли Прогонващия духове да избяга от катакомбите на Инквизитора?
Отначало си помислих, че мъжът начело е Инквизиторът, защото имаше подобни черти. Но беше по-възрастен и си спомних как Прогонващия духове каза, че Инквизиторът имал чичо, който бил епископът на Прийстаун; осъзнах, че това трябва да е той.
Церемонията започна. Имаше много песнопения и се изправяхме, сядахме и коленичехме до безкрай. Едва заели някоя поза, се налагаше да се раздвижим отново. Е, ако погребалната литургия беше на гръцки, може би щях да разбера малко повече от това, което ставаше, защото мама ме беше учила на този език, когато бях малък. Но по-голямата част от погребалната служба за отец Грегъри бе на латински. Успях да схвана част от нея, но това ме накара да осъзная, че щеше да се наложи да се старая много повече с уроците си.
Епископът говореше как отец Грегъри бил в Рая, казваше, че той заслужавал да бъде там след всички добри дела, които бил извършил. Бях малко изненадан, че не спомена как умря отец Грегъри, но предположих, че свещениците искаха да си мълчат за това. Вероятно изпитваха неохота да признаят, че екзорсизмът му се бе провалил.
Най-накрая, след почти час, погребалната служба приключи и процесията излезе от църквата, този път с шестима свещеници, носещи ковчега. Четиримата едри свещеници, които държаха свещите, имаха по-тежка задача, защото залитаха под тежестта им. Едва когато покрай мен мина последният, вървящ зад ковчега, забелязах триъгълната основа на голямата месингова поставка на свещта.
Върху всяка от трите и страни имаше ярко изображение на грозния гаргойл, който бях видял над вратата на катедралата. И макар че причината вероятно беше в потрепването на пламъка, отново ми се стори, че очите му ме следят, докато свещеникът бавно носеше свещта покрай него.
Всички свещеници излязоха един по един да се включат в процесията и повечето хора отзад ги последваха, но аз останах в църквата дълго време, понеже исках да съм далече от икономката.
Чудех се какво да правя. Не бях видял Прогонващия духове и нямах представа къде е отседнал или как се предполагаше да се срещна отново с него. Трябваше да го предупредя за Инквизитора - а сега и за икономката.
Навън дъждът беше спрял и дворът пред катедралата бе пуст. Когато хвърлих поглед надясно, едва различих края на шествието, изчезващ покрай задната страна на катедралата, където предположих, че трябва да е гробището.
Реших да тръгна в другата посока, през предната порта и навън на улицата, но ме очакваше шок. От другата страна на пътя двама души разговаряха разгорещено. По-точно, по-голямата част от разгорещеност-та идваше от разгневен, червендалест свещеник с превързана ръка. Другият беше Прогонващия духове.
Изглежда, че и двамата ме забелязаха едновременно. Прогонващия духове посочи с палец, давайки ми знак веднага да си тръгвам. Направих каквото ми нареди, и господарят ми ме последва, като се придържаше към отсрещната страна на пътя.
Свещеникът се провикна след него:
- Помисли си добре, Джон, преди да е твърде късно!
Рискувах да хвърля поглед назад и видях, че свещеникът не ни последва, а, изглежда, се бе втренчил в мен. Беше трудно да съм сигурен, но ми се стори, че изведнъж като че ли се заинтересува повече от мен, от-колкото от Прогонващия духове.
Вървяхме надолу по склона няколко минути, преди теренът да стане равен. Отначало наоколо нямаше много хора, но улиците скоро станаха по-тесни и много по-оживени, и след като сменихме посоката два пъти, стигнахме до настлания с каменни плочи пазар. Беше голям, оживен и шумен площад, пълен със сергии, заслонени от дървени рамки, с окачени на тях сиви непромокаеми навеси. Последвах Прогонващия духове в тълпата, на моменти почти по петите му. Какво друго можех да сторя? Лесно би било да го изгубя на подобно място.
В северния край на пазарния площад имаше голяма кръчма с празни пейки отвън и Прогонващия духове се запъти право към нея. Отначало си помислих, че ще влезе, и се зачудих дали ще си купим обяд. Ако възнамеряваше да си тръгне заради Инквизитора, нямаше да е нужно да постим. Вместо това обаче той свърна в тясна, настлана с калдъръм сляпа уличка, отведе ме до нисък каменен зид и избърса най-близката част с ръкава си. След като махна повечето капчици вода, той седна и ми направи знак да сторя същото.
Седнах и се огледах наоколо. Уличката беше пуста, а от три страни бяхме оградени от стени на складове. Имаше малко прозорци, напукани и зацапани, така че поне бяхме далече от любопитни очи.