Проклятието над Прогонващия духове

В предния край на централната пътека стоеше отвореният ковчег на отец Грегъри, с по една свещ във всеки ъгъл. Никога през живота си не бях виждал такива свещи. Всяка, сложена в голяма месингова поставка, беше по-висока от човешки ръст.

Хората започнаха да изпълват църквата. Влизаха по един и по двама и подобно на мен си избираха скамейки близо до дъното. Неспирно се оглеждах за Прогонващия духове, но още нямаше и следа от него.

Не се сдържах и хвърлих поглед наоколо за някаква следа от Изчадието. Със сигурност не чувствах присъствието му, но може би едно толкова могъщо създание щеше да е способно да почувства моето. Ами ако слуховете бяха верни? Ами ако то наистина имаше силата да приеме физически облик и седеше тук сред паството! Огледах се нервно наоколо, но после се отпуснах, когато си спомних какво ми беше казал Прогонващия духове. Изчадието беше затворено в катакомбите далече отдолу, така че засега със сигурност бях в безопасност.

А дали наистина бях? Господарят ми бе казал, че умът на създанието е много силен и то може да достигне в презвитерството или катедралата, за да повлияе на свещениците и да ги поквари. Може би точно в този момент се опитваше да влезе в главата ми!

Вдигнах очи, ужасен, и улових погледа на една жена, която се връщаше на мястото си, след като бе поднесла последните си почитания на отец Грегъри. Мигновено разпознах в нейно лице плачещата му икономка, а тя ме позна в същия момент. Спря в края на скамейката ми.

- Защо закъсняхте толкова? - запита тя с висок шепот. - Ако бяхте дошли, когато най-напред ви повиках, днес той щеше да е още жив.

- Направих най-доброто, което можах - казах, опитвайки се да не привличам твърде много внимание към нас.

- В такъв случай понякога най-доброто, на което си способен, не е достатъчно, нали? - рече тя. - Инквизиторът е прав за вашата пасмина -само беди навличате и заслужавате всичко, което ви сполита.

При името на Инквизитора се сепнах, но вътре бяха започнали да се стичат много хора, всичките с черни раса и палта. Свещеници - цели дузини! Никога не бях мислил, че ще видя толкова много едновременно на едно място. Сякаш всички духовници в целия свят се бяха събрали за погребението на стария отец Грегъри. Знаех обаче, че това не е вярно и че те бяха само онези, които живееха в Прийстаун - и може би няколко от околните села и градчета. Икономката не каза нищо повече и забързано се върна на скамейката си.

Сега наистина се изплаших. Ето ме, седнал в катедралата, точно над катакомбите, дом на най-страховитото създание в Графството, по време, когато Инквизиторът е на посещение в града - и ме бяха познали. Отчаяно исках да се махна колкото се може по-далече от това място и се огледах тревожно наоколо за някаква следа от господаря си, но не можах да го видя. Тъкмо решавах, че вероятно е най-добре да си тръгна, когато изведнъж големите двери на църквата се разтвориха широко и влезе дълга процесия. Нямаше измъкване.