Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Предполагам, г-н Хог ви е разяснил особеностите на закона в Айдахо — обърна се Уолт към момчето. — Айдахо приема сексуалните връзки между непълнолетни с малка възрастова разлика. Но трябва да си поне на осемнайсет години, за да правиш секс по взаимно съгласие с възрастен. Тоест с мъж над осемнайсет. А ти си над осемнайсет, Брайън. И следователно, ако си прониквал в г-ца Фанчели орално, вагинално или анално, нарушаваш щатския закон.
Хог понечи да се намеси, но се отказа и остави Уолт да продължи, като явно искаше да види накъде клони той.
— Следователно, след като момичето твърди, че има проникване, щатът може да повдигне обвинение срещу теб и да остави съда да решава въпроса. Не се изисква веществено доказателство, макар че не знам дали ти е известно, г-ца Фанчели е запазила електронна кореспонденция — имейли и есемеси — в която обсъжда сексуалната ти връзка с нея, а твоите отговори не го отричат. Всъщност даже напротив…
— Какво намекваш с всичко това, Уолт?
— Искаме да вземем проба.
— В никакъв случай — рече Хог. — Покажи ни съдебна заповед и клиентът ми ще се подчини.
Уолт срещна погледа на адвоката.
— Искам твоят клиент да даде проба доброволно и да помогне на полицията да се сдобие с косъм или друг материал от г-ца Фанчели, който да съдържа нейното ДНК. Може би той вече разполага с нещо такова.
— Това е абсурдно! — подскочи в стола си бащата. — Между тях няма нищо! Това не може да стане.
Без да откъсва очи от Уолт, Хог даде знак на мъжа да остане седнал и най-вече да мълчи.
— Не разбирам — каза Брайън.
Бащата не можеше да се сдържи.
— Той иска да свършиш работата вместо него. Да се махаме оттук.
Хог се обърна към бащата.
— Вие можете да напуснете стаята или да останете тук и да мълчите, но във всеки случай това е последното, което чуваме от вас.
Бащата се навъси, но остана на стола си.
— Дайте да се уточним — предложи Хог. — Искате от моя клиент да участва и да сътрудничи в събирането на доказателства. И в съответствие с поверителния характер на настоящия разпит заявявате, че всяко доказателство, придобито в резултат на това сътрудничество…
— Няма да влезе в официалните бумаги — довърши Уолт. — Не че в момента имаме такива.
Озадачен, Хог се вгледа в него, без да откъсва очи.
— Напуснете стаята, моля. И двамата.
— Аз ли? — учуди се бащата.
— Да — рече Хог.
Двамата станаха и излязоха.
След като вратата се затвори плътно, Хог заговори.
— Имаш друг заподозрян.
— Трябва ми сътрудничеството на момчето — каза Уолт.
— Нали съзнаваш, че ако и когато отново поискаш каквото и да е веществено доказателство от клиента ми, аз ще се боря срещу всяко позоваване на…
— На този етап дело срещу твоя клиент ще е в най-добрия случай рисковано — прекъсна го Уолт. — Ще съм компрометирал доказателството. Вероятно ще загубя възможността да водя съдебно дело срещу него.
— Не вероятно, а със сигурност.
— Колко жалко — въздъхна Уолт.
Хог се облегна, потърка гушата си с голямата си длан и се изкиска.
— С теб човек не скучае нито за миг…
Уолт остана безизразен.
— ДНК-то на момичето… — рече замислено Хог. И присви вежди. — Подозираш бащата.
— С теб човек не скучае нито за миг, Тери.
— Доколко си сигурен?
— За какво да съм сигурен, господин адвокат? Не мисля, че сме обсъждали други заподозрени.
— Щом искаш ДНК-то на момичето и на моя клиент, значи трябва да имаш достъп до ДНК-то на зародиша. Как така имаш ДНК-то на детето, но не и на майката? — Той отново размишляваше на глас.
Уолт оставаше все така безизразен.
— Ако ме прецакаш с това… Винаги си бил честен с мен — смекчи тон адвокатът.
— Късно ми е да се променям.
— Ще поемем голям риск.
— Риск, че ще компрометирам доказателството и че клиентът ти ще се измъкне. Имам нужда от неин косъм. Или фас от цигара. Или следи от телесна течност. Той трябва да ми го даде доброволно.
— И пак повтарям: намекваш, че можеш да се сдобиеш с… околоплодна течност, но не и с ДНК-то на момичето? Как така? — Той млъкна за малко. — Имаш свидетел. Можеш да получиш съдебна заповед за вземане на околоплодна течност, но не си толкова уверен, че можеш да вземеш ДНК-то на непълнолетна.
— Няма нужда да се тревожиш какво имам или нямам, господин адвокат. Това, от което се нуждая, е сътрудничеството на клиента ти.