Докато смъртта ни раздели
- Автор: Столесен Гуннар
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Драшков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Докато смъртта ни раздели». Краткое содержание книги:
— Тъй е, разбира се — обадих се аз. — Но и на тези, които се връщат от посещение при него, също не им е леко. Ама хич.
— Какво имаш предвид? Накъде биеш?
— Говори се, пък и сам виждам разни работи.
— Слушай, Веум. Не знам защо си дошъл тук, не знам и кой те праща. Но ако си пристигнал при нас като някакъв… за да се перчиш като герой от каубойски филм, че уж въвеждаш ред, не си улучил адреса. Частните детективи нямат право да се бъркат в работата на „Социални грижи“.
— Аз съм завършил специална школа за такава именно работа — в Ставангер, през 1969 година. Бил съм на такава служба в общината — цели пет години. Това няма значение за теб, нали?
— Но сега не работиш там, а си вадиш хляба от хорската мъка. В областта на социалната работа не се печели много, нали?
— Ако си мислиш, че сега печеля повече, ела да надникнеш в спестовната ми книжка. На твое разположение е, когато пожелаеш. Открита е като стара развратница и пълна колкото проповедник-въздържател. Не забравяй да си вземеш и лупата. Вноските ми са главозамайващи. Отдадох на социалните грижи пет години от живота си, да, пет години, и то преди още законът за регулиране на работното време да влезе в сила, така че имах три седмици отпуск, но бъхтех и в празник. Тези пет години съсипаха мен, жена ми, брака ми. И след като обществото ме използва така в продължение на пет години, изцеждайки жизнените ми сили, и отне майка ми, семейството, в един прекрасен ден то просто ме изхвърли заради една-единствена, и то малка грешка. Тъй че не става въпрос за пари, Воге. А просто за друг начин да се извършва същата работа. Сега поне сам съм си господар, макар че печеля малко и не мога да си позволя отпуск.
— С какво мога да ти бъда полезен? — уморено попита Гюнар Воге.
— Чувам, че Джокер, или ако предпочиташ Юхан, има банда, която тероризира целия район, че самотни майки биват принуждавани да ходят горе в хижата им, където ги подлагат на отвратителни унижения, че хора, които се опитват да поведат борба с тези типчета, биват пребивани от тях и едва остават живи, че…
Той вдигна длани над главата си, сякаш можеше да пострада и се предпазваше от евентуален удар. Преглътна и каза:
— Чакай, чакай! Щом си детектив, тогава си длъжен да се придържаш към реалните факти, а не към мълвата, стигнала до теб. Първо: пребитият почти до смърт, за когото говориш, е бил доста нервен и отгоре на всичко грубиян. Произшествието датира отдавна: той се нахвърлил върху Юхан долу, до супермаркета, и го бил до загуба на съзнание. Е, предизвикаш ли такива младежи, ще трябва да си готов, че ще ти се върне тъпкано. Хванали го една вечер, като се прибирал от работа, получил някоя и друга драскотина — това е истината, но три от момчетата били закарани в поликлиниката заедно с него и дори го изписали преди тях. А това, че се изнесе от тук наскоро след този случай, бе свързано и с обтягане на отношенията на съкооператорите му с него — изхвърлиха го от блока заради пиянство и скандалджийство, а освен това набил домоуправителя, който се опитвал да го укроти. Беше получил и предупреждение от полицията, но не съм се интересувал какво е станало по-нататък. А що се отнася до тези… другите неща…
— Е?
— Да ти кажа право, не ги вярвам, Веум. Щом сам не съм ги видял. Крайно време е хората да свикнат да приказват само това, което знаят със сигурност. Воге, казват те например, се е свързал с тези момчетии! Преди месеци проведоха кампания по събиране на подписи, искаха да разтурят клуба. Но много малко откликнаха на искането за такава мярка. Повечето родители разбират колко е важен подобен клуб, където младите могат да се събират. Ако го нямахме, щеше да има не една, а двайсет банди, и то много по-лоши от тази на Юхан и приятелчетата му.
— Възможно е — казах. — Но в бандата, за която говорим, съвсем не са ангели, нали? А пък ако са ангели, то те в никакъв случай не носят кадифени ръкавици. — Посочих към лицето си, което още носеше следите от боя предишния ден: — И преди не бях красавец, но едва ли станах по-хубав от обработката, на която ме подложиха Джокер и бандата му вчера, при тяхната хижа.