Житията на светците
- Автор: Ричи Нино
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Житията на светците». Краткое содержание книги:
Мария често се шегуваше и оживено жестикулираше; когато столът й изскърца в знак на протест, тя повдигна крака си върху напречната летва, за да спре скърцането. От мястото до майка ми, където седях, аз за миг зърнах затлъстялата кожа от вътрешната страна на бедрото й, докато тя наливаше вода в коритото си. Мария използваше метафори, които не разбирах — споменаваше нещо за Антонела, дъщерята на Алфредо Каталоне, която някой заварил долу в ниското пасище заедно с Антонио Джирасоле; подхвърли и още нещо за някакъв свещеник в Торнамонде, който си позволил да наруши една от Божиите заповеди, само че тя не уточни коя точно. Тогава Джузепина се намеси:
— Винаги се подиграваш на свещениците. — Гласът й прозвуча изтънял и висок, като планински вятър, свирещ около някой склон. — Не си права. — По снагата на Джузепина все още можеха да се забележат очертанията на бюста й, корема й, бедрата й; но създаваше впечатление, че само дрехите й ги задържат заедно, защото пищната й плът заплашваше всеки миг да разкъса тези прегради и да прелее в една обща безформеност. Но колкото и да бе странно, краката й по-надолу изтъняваха.
— Защо защитаваш свещениците? — попита майка ми, като се приведе над нощвите и отново се зае да меси тестото с двете си ръце. — Те с нищо не са по-добри от всички нас. — Днес тя носеше тънък черен пуловер, с ръкави навити над лактите, подчертаващ извивките на тялото й, докато работеше — ту заоблеността на гърдите й, когато вдигна ръка, за да отметне с опакото на дланта си един кичур, паднал върху очите й, ту гъвкавите извивки на гърба й, докато се извиваше над дъската, където трябваше да разточи тестото за корите.
— А пък ти си прекалено горда — обади се Джузепина и премести тежестта на тялото си от единия на другия си крак, като овца, попаднала сред каменист склон. — Дори и като момиче същата си беше. Кога за последен път си се изповядала?
— Че защо й е да се изповяда? Кристина не се нуждае от свещениците — намеси се Мария. Гласът й беше хриплив, като че ли едва се сдържаше да не избухне от смях. Макар днешният ден да бе хладен, по черния мъх на горната й устна се появи пот. — Нали затова се покатери на онова маслиново дърво? За да се добере до небесата.
— Покатерих се на онова маслиново дърво — каза майка ми и опря нощвите до дъската, — за да си набера от маслините.
Майка ми се залови с удвоена ярост да мачка тестото, което вече бе започнало да се сгъстява и запазваше формата на нейните юмруци. Капка пот надвисна от челото й и капна в тестото.
— Джузепи — рече тя, — защо не седнеш за малко? Онова ухапване от змия не е заразно.
Но сега за миг всичко изглеждаше така, сякаш някаква завеса се спусна между нас. Мария изведнъж се отмести в стола си и метна един мрачен поглед назад към Джузепина. Сякаш те двете си размениха някакво тайно безмълвно послание.
— Уф, оставила съм тенджерата на огъня — завайка се Джузепина, после промърмори нещо на раздяла и забързано излезе на улицата.
Този следобед, тъкмо когато подкарвах овцете по пътеката към върха на Коле ди Папа, аз дочух познати гласове откъм фонтана на площада. Чух също да се споменава името на майка ми. Стръмният склон извеждаше чак до горния път. Когато стигнах дотам, се надвесих надолу и през храсталаците видях, че там долу Мария и Джузепина наливаха от чешмите вода в стомните си.