![Виелица на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/4/vielica-na-senkite-bg-download.jpg)
Виелица на сенките [bg]
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #3
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Виелица на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
Междувременно магът измести лъча надясно, после наляво, продължавайки да изгаря десетки хора. И пехотата не издържа. Потрепери за миг и се пръсна, панически мятайки се насам-натам по брега на Винения ручей. Дори тук се усети миризмата на изгоряло месо.
Лъчът, излъчван от дланите на магьосника, внезапно угасна и магът като празен чувал се свлече в снега. Някой от първата редица се втурна към падналия, вдигна го и го завлече в карето.
Неуморните стотници закрещяха:
— Арбалетчиците — готови! Пър-рва редица! Залп! Втор-ра редица! Залп! Тр-рета — залп!
Арбалетчиците стреляха и отстъпиха назад. На тяхно място застанаха още девет редици стрелци, дошли от тила и фланговете на карето.
— Залп! Залп! Алп! Алп!
Стоманен дъжд покри мятащата се вражеска пехота.
— Уха! Маговете се задействаха!
Изми не слушаше — той, както и всички други, наблюдаваше битката на лявата армия. Неизвестният маг с лекота разпиля централния отряд на нападателите, но десният и левият продължаваха да се придвижват напред и вече бяха прекосили Винения ручей. А и двата задни отряда на Неназовимия бяха близо.
— Милорд!
Изми Маркауз откъсна поглед от битката и се обърна към приближилия войник с огромен двуръчен меч. Боброва шапка, без съмнение.
— Милорд, негово величество изпрати моя отряд на ваше разположение.
— Колко хора имате?
— Двеста души.
Не е зле. Двеста „бобри“ беше повече, отколкото очакваше да получи. За резерв.
— Добре. Придвижете се до онази горичка зад лявата армия. Но засега не влизайте в сражение.
— Да, милорд.
Нещо подсказваше на Изми, че лявата армия много скоро ще се нуждае от помощ.
— Там имат арбалетчици, командире.
— Ах, кур-рви! — командващият шест хиляди Играещи с вятъра, които сега стояха непосредствено зад пехотата и спешените рицари, размаха юмрук към небето. — Колко са?
— Не знам.
— Ами тогава разбери! И то по-бързо! Че току-виж са ни избили цялата пехота! Нарк!
— Да, командире?
— Вземи твоите хиляда и давай напред! Постави момчетата сред мечоносците. Нека стрелят оттам! Ако някой от пехотата не е съгласен, ще кажеш, че аз съм заповядал! Действай!
— Около три хиляди! — притича запъхтян войникът. — Разузнаването казва, че са три хиляди! Идват пред пехотата.
— Да, виждам как идват, не съм сляп.
Зад гърбовете им гръмнаха оръдия и войникът подскочи, докато командирът на Играещите с вятъра дори не трепна.
— Значи са два пъти по-малко от нас — замислено процеди старият войник, гледайки как гюлетата падат в задните редици на атакуващата пехота. — Още по-добре. Няма да ни направят нищо, момче. Лъковете са къде-къде по-далекобойни, а ние можем да стреляме. Слушай моята команда! Дъга два пръста! Корекция за вятъра четвърт пръст надясно! Ще постреляме по тези кур-рвински потомци до момента, в който започнат да стрелят! Огън!
Воинът с лекота прескочи стената и Медения едва успя да отскочи настрани. Нисичкият чернокос противник се оказа майстор на късото копие с широк назъбен връх. Оръжието описваше кръгове и зигзаги и Дивият трябваше да се размърда. На този участък от стената, въпреки непрекъснатия огън на арбалетчиците, врагът все пак беше успял да се промъкне в Перфектни лъкове. Сега по цялата стена кипеше битка. Трябваше да издържат до пристигането на подкрепления.
Тесноокият воин внезапно се изви във въздуха с явното намерение да удари Медения с копието отгоре. Дивият се завъртя настрани, огроломът направи широка дъга и топката с шипове се заби в гърдите на врага, който не си беше направил труда да се защити с никаква броня.
На стената се появи варварин, сложил череп от бяла мечка на главата си. Страховитият му топор удари в гърба червенобрадия гном, който се сражаваше с воин, облечен в цветовете на Рачешкото херцогство. Миг по-късно огроломът се стовари върху мечия череп и го разби на парчета, смачквайки и главата на варварина.
— М-мамка му! — Чушката тикна факлата в лицето на друг воин и едновременно с това заби мотика в слабините му.
— Стотник! Прикривай моите момчета! — Рот и двадесет арбалетчика наобиколиха презаредените „градушки“.