Републиката на крадците [bg]
- Автор: Линч Скотт
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Рива
- ISBN: 978-954-320-531-8
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Републиката на крадците [bg]». Краткое содержание книги:
„В „Република на крадците“ има колоритно действие, валят остроумия, пълно е с изобретателни кроежи, точно както любителите на тази поредица са свикнали да очакват“. Уайърд
„Фентъзи свят, уникален сред себеподобните си… Ако търсите забележителна нова поредица фентъзи, не бива да пропускате тези книги. Казано с една дума, тези книги са СТРАХОТНИ!“ Сан Франсиско Ривю
Оказа се, че новата му роля на Орин не му помага в това отношение. Въпреки че всеки негов нерв се вълнуваше, че работи толкова близо до Сабета и ѝ се обяснява в любов на очарователно яркия език на Лукарно, ястребовият поглед на Булидаци подлагаше на проверка всеки израз на страст. Всъщност Локи беше толкова внимателен и целомъдрен, когато прегръщаше Сабета, че Монкрейн, чието търпение беше изгоряло до пепел, а пепелта — заровена в мръсотията на настроението му, скоро избухна.
— Пикня на боговете, дългурест глупак такъв, любовта е цялата същност на пиесата! Кой иска да плати добри пари, за да гледа трагична любовна история, ако любовниците се докосват, все едно, че са от порцелан? Берт! Шантал! Образовайте този идиот!
Съпрузите се приближиха с готовност, щом разбраха, че няма да споделят мъмренето. Шантал падна в ръцете на Бертран, който се обърна към Локи и Сабета.
— Преувеличавайте — каза той — и се наклонете. Наклонът прави добрата прегръдка. Целувката сте я докарали. Наклони я малко, когато е в ръцете ти. Изглежда добре за публиката. Това е най-лесният начин да покажеш страст така, че дори и пияниците на последния ред да разберат. Нали така, съкровище?
— О, Берт, ти не можеш да обясниш на риба как да плува. Но винаги си бил добър в практиката, нали? — Двамата успяха бързо да коригират проблемите в техниката на Локи как престорено да прегръща, докато хихикаха и се побутваха игриво. Дори Монкрейн изгрухтя със задоволство, а за Локи изведнъж стана възможно да бъде ръце в ръце, гръд в гръд и буза до буза със Сабета, без Булидаци да може ни най-малко да възрази. Всеки, който е трябвало да се преструва да държи наужким неустоим обект на желанието си, обаче знае колко малко облекчава това копнежа за истински контакт, за истинска капитулация, ето защо това малко подобрение не беше балсамът за настроението и желанията на Локи.
И така, ситуацията продължи да се развива, набирайки скорост като каруца, бутната от върха на хълм. Тълпата в хана на Глориано ставаше все по-голяма и по-необуздана. Кало и Галдо задоволяваха глада си за зарчета и карти, докато другите ги наблюдаваха отблизо, за да се уверят, че не задоволяват и глада си никога да не губят. Джийн и Дженора бълваха костюм след костюм, възстановяваха сценичните оръжия до пълния им блясък и правеха малки чудеса от прашни боклуци. Всекидневните репетиции станаха по-натоварени, текстовете и бележките биваха съкращавани, а костюмите и реквизитът станаха реалност. Най-накрая една вечер, когато бронзовият диск на слънцето се плъзгаше на запад, Монкрейн събра трупата на сцената.
— Не мога да твърдя със сигурност, че ставаме по-добри — изръмжа той, — но поне вече не ставаме по-зле. Мисля, че е време да обявим публично. Милорд Булидаци, вие и другите заинтересовани лица трябва да се съгласите.
— Съгласен съм — каза баронът, а Алондо, Дженора и Силванус кимнаха.
— Боговете да ни пазят — каза Монкрейн. — Това означава, скъпи каморци, че ще наемем статистите и копиеносците. След това обявяваме датите на представленията и ако не успеем да спазим сроковете, наша ще е проклетата вина. Пред ровокопачите, продавачите на бира и хляб, снабдителите с възглавници, пред церемониалмайстора и пред самата графиня, да не дават боговете.
— Предполагам, че ще ни трябват листовки? — попита Джийн.
— Листовки? Кой ще ги чете? Ако ги сложиш, в повечето квартали добрите граждани ще ги използват, за да си обършат задниците с тях. Изпращаме глашатай в по-бедните квартали и обявления — в най-хубавите. Може би няколко листовки по търговските улици, но на главната спазваме най-старата от старите традиции.
— Която е? — попита Галдо.
— Уморени ли сте от живота? — провикна се Галдо в опит да заеме най-динамичната възможна поза, докато стоеше върху старо буре на пазара. — За тъпи ли смятате спектаклите? Глухи ли сте за безсмъртната поезия на Каелиус Лукарно, майсторът летописец на Теринския трон?
Около него падаше лек топъл дъжд, който копаеше в калта на пазарния площад, където десетки еспаранци продаваха храна, джунджурии или предлагаха услуги изпод брезенти в различна степен на цялост. За Галдо беше естествено, че след безкрайните дни на безмилостно слънце небето натежа и започна да пикае в момента, в който той излезе и се опита да бъде внушителен.