V. [bg]

— Господи! — въздъхна Папи.

Наскочиха двама-трима колеги на Тилиду и опитаха да угасят огъня, като стъпчат вестниците. Шофьорът на автобуса псуваше с все сила.

Най-после спряха пред хотел „Финикия“. От прозорците на автобуса продължаваха да излизат струйки дим. Свечеряваше. Прегракнали от песни, моряците от „Ешафод“ тръгнаха да щурмуват Валета.

Клайд и Папи излязоха последни от автобуса, като преди това поднесоха извинения на шофьора. Разклащани от вятъра, листата на палмите пред хотела си шептяха нещо. Папи като че ли бе обхванат от нерешителност.

— Защо да не отидем на кино? — почти отчаян предложи Клайд.

Папи не го слушаше. Минаха под една арка и излязоха на „Кингсуей“.

— Утре е Хелоуин и ще е добре да навлекат усмирителни ризи на всички тези идиоти — назидателно изтърси Папи.

— Няма такава усмирителна риза, която да удържи Лейзър. Пфу, дяволите го взели, тук е пълно с народ.

„Кингсуей“ беше гъмжило, наподобяващо огромен мравуняк от хора. А заедно с това възникваше усещането за затворено пространство, като в звукозаписно студио. Изпълнило докрай улицата, клокочещото море от зелени командоски барети, гарнирано със синьо-бялото на моряшките униформи нагледно илюстрираше сериозното нарастване на военното присъствие на Малта, във връзка с началото на Суецката криза. В пристанището чакаха британският самолетоносач „Арк Роял“, няколко корвети и военнотранспортни кораби, които щяха да откарат морските пехотинци за дебаркиране и завладяване на Египет.

— През войната бях десантчик — отбеляза Папи, докато си пробиваха път из „Кингсуей“. — И суматохата точно преди Нормандския десант беше същата, както и сега тук.

— И през корейската война, докато чакахме в Йокохама, също пиехме като за последно — сякаш оправдавайки се добави Клайд.

— Но сега тук е по-друго. Англичаните си имат свой маниер на напиване преди битка. И те се нацепват, обаче някак по-особено, по-различно. Ние, като се насвяткаме, можем само да повръщаме или да трошим мебели. Но англичаните имат въображение. Ето, слушай.

Червендалест английски морски пехотинец и малтийската му приятелка стояха пред магазина за мъжка конфекция и разглеждаха копринените шалове. Нищо особено, ако не се брои факта, че двамата пееха „Хората ще кажат, че сме влюбени“ от „Оклахома“391.

Високо над главите им изреваха бомбардировачите, летящи към Египет. Тук-там по ъглите на улицата бяха разположени сергии, които въртяха оживена търговия с амулети за късмет и малтийски дантели.

— Дантели! Какво им е предназначението на дантелите? — чудеше се Демби Клайд.

— Просто ти напомнят за някое момиче. Дори и да си нямаш момиче, добре ще е ако… — Папи не довърши. Демби Клайд реши, че няма смисъл да търси продължение на темата.

Отляво на тях от радиомагазина „Филипс“ с пълна сила гърмяха новините. Групички цивилни стояха около витрината и напрегнато слушаха. От близкия вестникарски павилион огромни кървавочервени заглавия провъзгласяваха БРИТАНЦИТЕ ВЪЗНАМЕРЯВАТ ДА НАВЛЯЗАТ В СУЕЦ! „Късно днес следобед на извънредна сесия Парламентът прие резолюция, призоваваща към използването на въздушнодесантни войски за разрешаването на Суецката криза392. Базираните на Кипър и Малта десантни части са приведени в бойна готовност.“